Европейкста комисия (ЕК) препоръча да бъдат извършени задълбочени прегледи на развитието по отношение на натрупването и коригирането на макроикономическите дисбаланси в 14 държави-членки на Европейския съюз, сред които е и България, съобщиха от ЕК.
В своя доклад за механизма за предупреждение (ДМП) Комисията поставя началото на втория годишен цикъл (2013 г.) от процедурата при макроикономически дисбаланс (ПМД).
Четиринадесетте държави-членки, по отношение на които Комисията ще започне задълбочен преглед, са изправени пред различни предизвикателства и потенциални рискове, коментират от ЕК. За дванадесет от тях, между които е и България, вече е бил направен задълбочен анализ в рамките на процедурата при макроикономически дисбаланс за 2012 г. и е установено наличието на дисбаланси с различен характер и сериозност.
14-те държави са Белгия, България, Дания, Испания, Франция, Италия, Кипър, Унгария, Малта, Нидерландия, Словения, Финландия, Швеция и Обединеното кралство
"В момента ЕС преминава през труден процес на коригиране на макроикономическите дисбаланси, натрупани през десетилетието преди началото на кризата", каза Оли Рен, заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за икономическите и паричните въпроси и еврото. По думите му постигнатият напредък е значителен и реформите дават резултати. "Но процесът на постигане на равновесие далеч не е завършил и ще продължи да определя облика на икономическата конюнктура през следващите няколко години", каза още той.
Процедурата при макроикономически дисбаланс беше въведена със законодателството от т.нар. "пакет от шест акта“, което влезе в сила на 13 декември 2011 г. Тя съдържа превантивни и корективни мерки. Превантивните позволяват на Комисията и на Съвета да приемат препоръки на ранен етап, преди дисбалансите да станат прекомерни.
По време на провелата се в началото на месеца конференция за европейския бюджет за следващия седемгодишен период проф. Ганчо Ганчев от Института за икономика и международни отношения изрази притеснение относно предложението страните да бъдат "наказвани" със спиране на финансирането по кохезионните фондове заради "прекомерно големи дефицити и дисбаланси".
Според него е възможно в нашия бюджет да има дисбаланс по текущата сметка и едно наказване с намалението на фондовете би се отразило негативно на страната.
Извършваният в рамките на доклада на ЕК анализ се основава на таблица с единадесет макроикономически показателя, които имат отношение към промените в конкурентоспособността, задлъжнялостта, цените на активите, коригирането и взаимовръзките с финансовия сектор.
В рамките на доклада Комисията определя държавите членки, чието макроикономическо състояние изисква допълнително внимание чрез извършване на задълбочен преглед, резултатите от който не са предопределени. Едва след извършването на задълбочените прегледи през пролетта Комисията ще определи дали съществуват дисбаланси, както и дали някои от тях са прекомерни, и ще предложи подходящи препоръки по отношение на провежданите политики.
В доклада за механизма за предупреждение се представят данни за напредъка при коригирането на макроикономически дисбаланси. Дефицитът по текущата сметка намалява в страните с най-големи външни дисбаланси, благодарение на постепенното подобряване на износа и увеличаването на конкурентоспособността, в ход е коригиране на цените на жилищния пазар.
Въпреки това този процес на постигане на равновесие, който е предпоставка за устойчив растеж в дългосрочен план, все още далеч не е завършил. В краткосрочен план той ще продължи да оказва натиск върху растежа и заетостта в няколко страни, посочват от Комисията.
Нарастващото значение на вътрешното търсене в икономическата дейност на страните с излишък и относително динамичното увеличение на заплатите показват, че приносът на страните с излишък за преодоляване на дисбалансите може да нараства през следващите години.