Разширяването на ЕС е един от инструментите за развитие на общността, което гарантира просперитет и възможностите за ръст на икономиката, но и за гарантиране на енергийните ресурси и транспортните коридори. В условията на криза общността има силна притегателна сила и през тази година Черна гора, Албания и Исландия подадоха молба за членство, заяви на специална пресконференция комисарят по разширяването на ЕС Оли Рен.

Брифингът беше организиран след като ЕК прие годишния си стратегически документ за политиката на разширяването на ЕС. Документът описва постигнатия напредък на всяка страна кандидатка или потенциална страна кандидатка, като процесът обхваща Западните Балкани и Турция. Като заключение в доклада е записано, че е на лице постоянен, макар и неравномерен напредък на Западните Балкани и регионът продължава да е изправен пред големи предизвикателства. Присъединителният процес на Турция напредва, въпреки че е необходимо да се подновят реформите.

Оли Рен обърна специално внимание на докладите за няколко страни - Хърватия, Македония, Турция и Босна и Херцеговина.

Турция подаде молба за членство преди 50 години. Днес обаче се вижда напредък - от ЕК приветстваха подобряване на отношенията с Армения, стремежите за решаване на кюрдския въпрос. Съдебната реформа, свободата на словото и религиозните свободи обаче остават проблем за страната, а от ЕС се притесняват и от забавяне на уреждането на правата на жените в Турция. От комисията препоръчват още допълнителни усилия за решаване на кипърския въпрос и обединението на острова е на преден план.

Македония записва забележителен напредък и изпълнява всички препоръки. По тази причина от ЕК препоръчваме да започнат преговорите за членство с общността, изтъкна Оли Рен.

Хърватия вече се намира на последната права след четири години на интензивни преговори. Проблемни остават обаче и съдебната система, борбата с организираната престъпност и корупцията. „Хърватия незабавно трябва да реши проблема за достъп до документи от страна на Трибунала за военни престъпления в бивша Югославия, базиран в Хага", заяви комисарят по разширяването на ЕС. Той припомни, че преговорите с Хърватия стартираха отново, след като с помощта на медиация от страна на ЕС, беше решен спора със Словения.

Европейският съюз може да разгледа молба за членство от Босна и Херцеговина едва след премахването на институцията Върховен представител на ООН в страната. Необходима е страната да приеме институционална рамка, дори бих казал „институционална революция", допълни Оли Рен.

В доклада на ЕК се посочва още, че за целия регион на Западните Балкани е необходимо да се работи още за изграждане на съвременни демокрации и по-нататъшно развитие на политическата култура на диалог и толерантност. Комисията поиска и възможно най-скоро да бъде постигната яснота относно статута на Косово. Необходимо е устойчиво разрешение, което ще гарантира демократично и мултиетническо Косово и ще допринесе за стабилността на региона, се посочва в доклада.

От комисията предлагат процес, който в крайна сметка ще доведе до безвизов режим за пътуване на граждани на Косово в ЕС, както и да започне подготовката за всеобхватно търговско споразумение веднага щом Косово изпълни необходимите изисквания.

Припомняме ви, че официалните кандидатки за членство в ЕС са Хърватия, Турция и Македония. Потенциални кандидатки за ЕС са още Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, както и Косово. В средата на годината молба за членство подаде и Исландия.

Както писахме по-рано днес Турция и Македония очакваха доклада с интерес - наскоро турците честваха 50 години от подаването на молбата си за членство. В същото време проблеми с името на бившата югославска република Македония могат да осуетят плановете за присъединяване към общността.