Държавните и правителствените ръководители на страните от Европейския съюз се събират довечера на извънредна среща в Брюксел, за да изберат първи президент и първи външен министър на общността. Двата поста са предвидени в Лисабонския договор, който се очаква да влезе в сила на 1 декември, след като беше ратифициран от всички 27 държави членки.

И за двата поста има значителен брой кандидати, но около името на никой от тях няма консенсус. Очакванията са за продължителни дискусии, тъй като при избора ще се търси сложен политически и географски баланс на интереси.

Идеалният кандидат за пост номер едно трябва да вижда себе си не като президент на всички европейци, а като делови председател на Европейския съвет, който координира неговата работа и умее да помирява противоречиви интереси. Този профил очертаха на вечеря в Париж френският президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел.

Пак според тях, в него най-добре се вписва скромният, но резултатен премиер на Белгия Херман ван Ромпуй. Затова той влиза в недпреварата днес като водещ претендент. Значителни шансове запазват и министър-председателите на Холандия и Люксембург - Ян Петер Балкененде и Жан-Клод Юнкер.

Кои са осовните фаворити за поста президент на Европейски съвет?

Херман Ван Ромпуй - 62-годишният премиер на Белгия е фламандски християндемократ. Той ръководи коалиционно правителство от по-малко от една година и успя да върне стабилността в страната, разтърсена от конфликти между фламандци и франкофони. Но критиците му го упрекват за липсата на харизма, а британските евроскептици не бяха особено доволни от идеята му от миналата седмица за създаване на европейски данък.

Ян Петер Балкененде - 53-годишният премиер на Холандия е християндемократ и ръководи коалиционно правителство. Противниците му припомнят, че той беше премиер, когато холандските избиратели отхвърлиха европейската конституция през 2005 г.

Жан Клод Юнкер - 54-годишният дясноцентристки премиер на Люксембург е убеден привърженик на европейската идея и е един от бащите на Маастрихтския договор, предвиждащ създаването на еврото. Президент на форума на министрите на финансите от еврозоната, той е критикуван, че не е предприел достатъчно своевременни действия във връзка с финансовото криза, както и заради съществуването на банкова тайна в страната му.

Волфганг Шусел - 64-годишният бивш австрийски канцлер християндемократ между 2000 и 2007 г. запази добри отношения с германския канцлер Ангела Меркел. Някои страни го упрекват, че е отворил правителството си за крайно дясната партия на Йорг Хайдер, с което Австрия си навлече критиките на ЕС.

Вайра Вике-Фрайберга - 71-годишната бивша президентка на Латвия, наричана "Желязната лейди", е единствената жена официален кандидат за президент на ЕС. Привърженик на атлантическите ценности, тя подкрепи безрезервно войната в Ирак. Вике-Фрайберга беше заместник председателка на комитет за размисъл за бъдещето на ЕС.

Тони Блеър - 55-годишният бивш британски премиер дълго време беше смятан за големия фаворит за поста, но шансовете му се изпариха заради безрезервната му подкрепа за политиката на Джордж Буш и на войната в Ирак. Освен това той натрупа негативи и заради факта, че Великобритания не е член нито на еврозоната, нито на Шенгенското пространство.

Основните фаворити за поста президент принадлежат към дясноцентристки партии, откъдето според Саркози и Меркел, трябва да бъде излъчен първият президент на Евросъюза. Затова за негов външен министър (върховен представител на ЕС) се търси социалдемократ, чийто избор ще осигури подкрепата на левицата в Европарламента. Той ще бъде и заместник-председател на Европейската комисия, ще председателства Съвета на външните министри и ще ръководи бъдещата дипломатическа служба на общността  - дейности, които според анализаторите, изпълват поста му с повече съдържание от президентския, съобщава кореспондентът на БНР в Брюксел.

Главните фаворити за върховен представител на ЕС са:

Масимо Д'Алема - 60-годишният бивш комунист беше премиер и външен министър на Италия в края на 90-те години на миналия век. Той е подкрепян от европейските социалисти, а недостатъците му са комунистическото му минало и лошото ниво на английски език.

Мигел Анхел Моратинос - кандидатурата на 58-годишния испански външен министър беше предложена от премиера на страната Хосе Луис Родригес Сапатеро, но политиката на разбирателство с Куба и фактът, че Испания не призна независимостта на Косово може да навредят на шансовете му.

Сред останалите споменавани имена за поста външен министър на ЕС са на британската еврокомисарка по търговията Катрин Аштън и на бившият френски министър на европейските въпроси, социалистката Елизабет Гигу, пише БГНЕС.

Прогнозите са, че дори да е тежка и продължителна, започващата тази вечер среща на върха ще стигне до съгласие за имената и ще бъде отчетена като успех. За да бъде изпълнено това обаче, решенията ще трябва да бъдат взети не просто с квалифицирано мнозинство, както предвижда процедурата, а с консенсус. Обратното ще е знак, че макар и вече с приет Лисабонски договор, разширеният Европейски съюз продължава да има проблем с вземането на ключови решения за бъдещето си.