Полският министър по европейските въпроси Миколай Довгиелевич даде старт на играта за постигане на продължение на Протокола от Киото. Довгиелевич заяви, че Европа не може да обещае намаляване от 30% на вредните емисии до 2020 година спрямо нивото от 1990 година, поставяйки един не толкова обещаващ старт на чаканата с голямо нетърпение конференция на ООН в Копенхаген.

„Няма как да се реши поставянето на цел, по-висока от 20% само на срещата в Копенхаген. Подобно решение следва да бъде базирано и на оценката на ЕК, която ще бъде предоставена на Европейския съвет (на премиерите и лидерите на страните-членки) през март следващата година. А експертната оценка трябва да се изготви и представи преди сключването на обвързващо споразумение", коментира Довгиелевич, цитиран от Euobserver. Той изрази увереност, че обвързващо споразумение може да се постигне в Мексико през декември следващата година, когато ще се проведе втора серия на сегашната конференция в датската столица.

„Това, което целим да постигнем в Копенхаген, е създаване на своеобразен график за ограничаване на парниковите газове, на показване на ясна готовност от всяка страна колко може да ограничи собственото отделяне. Всички желаем целите да бъдат възможно най-амбициозни", добави още полският министър по европейските въпроси.

Само няколко часа по-късно Дания и Великобритания, които представят група от седем страни-членки на ЕС, считащи се за водещи в борбата с климатичните промени, опровергаха думите на полския министър. „Можем да поемем ангажимент за намаляване на вредните емисии с 30%", каза датският външен министър Пер Стиг Мьолер на пресконференция с колегите си от Швеция, Франция, Финландия, Германия и Испания. Мьолер побърза да уточни, че това не е цялостната позиция на ЕС и че това обещание няма да бъде направено без ангажименти и от другите големи световни икономики.

Още преди две години ЕС си постави за цел да намали с 20% вредните емисии в атмосферата до 2020 година спрямо нивото от 1990 година. Брюксел дори заяви, че намалението може да е от 30%, стига и останалите големи световни икономики да поемат подобаващи на европейския ангажименти.