През 2019 г. се очаква европейската икономика да нарасне за седма поредна година, като е налице прогноза за растеж за всички държави членки. Като цяло се очаква темпото на растеж да бъде умерено в сравнение с високите нива през последните години, а перспективите се характеризират с висока степен на несигурност.
Икономическият растеж ще продължи, макар и по-умерено. Европейската икономика ще продължи да се възползва от подобрени условия на пазара на труда, благоприятни условия за финансиране и леко експанзионистична фискална позиция.
През 2018 г. българската икономика отчита малко по-нисък ръст (3.2%) в сравнение с предвиждания в есенната икономическа прогноза (3.5%), главно заради по-слабия износ. Въпреки това, темпът на растеж се запазва значително над средния за ЕС от 1.9%. Брутният вътрешен продукт се очаква да продължи да расте стабилно през 2019 и 2020, с 3.6% годишно.
Комисията запазва очакванията си за инфлацията през следващите две години, съответно 2% и 1.8% през 2019 и 2020 г.
През втората половина на миналата година икономическата активност намаля, тъй като растежът на световната търговия се забави, несигурността засегна доверието, а резултатите в някои държави членки бяха засегнати неблагоприятно от временни вътрешни фактори, като смущения в производството на автомобили, социално напрежение и несигурност, свързана с фискалната политика. В резултат на това растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) както в еврозоната, така и в ЕС, намаля на 1,9 % през 2018 г. спрямо 2,4 % през 2017 г. (есенната прогноза — 2,1 % за ЕС-28 и еврозоната).
Икономическата динамика от началото на тази година бе ниска, но основните фактори останаха стабилни. Икономическият растеж ще продължи, макар и по-умерено. Европейската икономика ще продължи да се възползва от подобрени условия на пазара на труда, благоприятни условия за финансиране и леко експанзионистична фискална позиция. Понастоящем БВП на еврозоната се очаква да нарасне с 1,3 % през 2019 г. и с 1,6 % през 2020 г. (есенната прогноза — 1,9 % през 2019 г.; 1,7 % през 2020 г.). Прогнозата за растежа на БВП на ЕС също бе занижена на 1,5 % през 2019 г. и на 1,7 % през 2020 г. (есенната прогноза — 1,9 % през 2019 г.; 1,8 % през 2020 г.).
Сред големите държави членки корекциите за намаляване на растежа през 2019 г. бяха осезаеми в Германия, Италия и Нидерландия. В много държави членки продължава е налице благоприятно стабилно вътрешно търсене, подпомагано също така и от фондовете на ЕС.
Инфлацията на потребителските цени в еврозоната намаля към края на 2018 г. поради резкия спад в цените на енергията и по-ниската инфлация на цените на храните. Същинската инфлация, която изключва цените на енергията и на непреработените храни, бе слаба през годината въпреки по-бързия растеж на заплатите. Общата инфлация (ХИПЦ) достигна средно 1,7 % през 2018 г., което е повече от 1,5 % през 2017 г. Поради това, че понастоящем допусканията за цените на петрола за тази и следващата година са по-ниски от тези през есента, инфлацията в еврозоната се очаква да остане умерена на равнище от 1,4 % през 2019 г., преди да се увеличи слабо до 1,5 % през 2020 г. За ЕС прогнозата за инфлацията е средно 1,6 % за тази година, след което се увеличава на 1,8 % през 2020 г.
Налице е висока степен на несигурност, свързана с икономическите перспективи, поради което са налице рискове по отношение на прогнозите. Напрежението в областта на търговията, което от известно време насам влияеше отрицателно на нагласите, намаля донякъде, но все още предизвиква загриженост. Китайската икономика може да се забави по-рязко от очакваното, а световните финансови пазари и много от бързо развиващите пазари са податливи на резки промени в глобалното усещане за риск и очакванията за растежа. За ЕС процесът „Брекзит“ продължава да бъде източник на несигурност.
Тази прогноза се основава на набор от технически допускания относно валутните курсове, лихвените проценти и цените на стоките, актуални към 25 януари 2019 г. По отношение на всички други входящи данни, в прогнозата е взета под внимание информацията, налична до 31 януари.
