Икономическият растеж в ЕС и в частност в еврозоната през настоящата година ще бъде малко по-силен от досегашните очаквания с оглед на по-доброто от прогнозите развитие през втората половина на 2016 година и добрият старт на 2017-а, посочва Европейската комисия при представяне на своя т.нар. "Зимен доклад".

В същото време обаче ЕК предупреди, че икономическите перспективи са обект на по-висока от обичайното несигурност с оглед на все още неясните намерения и политики на новата американска администрация в ключови области, както и поради серията важни избори, които ще се проведат във водещи европейски страни (предстоящите избори в Холандия, Франция, Германия и вероятно в Италия) и на фона на предстоящите преговори с Великобритания за "Брекзит".

В краткосрочен план предстоящите фискални стимули в САЩ могат да имат по-силно от очакваното влияние върху икономическия растеж. В средносрочен план обаче има рискове за растежните перспективи, идващи от последиците от неотдавнашни кризи, свързани с британския вот за излизане от ЕС, потенциалните разриви в международната търговия и рисковете от по-бързо затягане на паричната политика в САЩ (по-агресивно вдигане на лихвите от страна на Фед).

Европейската комисия очаква БВП на ЕС да нарасне с 1,8% през настоящата година при "есенна прогноза" от миналия ноември за растеж с 1,6 на сто. За 2018 година ЕК продължава да очаква икономически растеж от 1,8  на сто.

Комисията повиши и своите прогнози за икономическия растеж на еврозоната и вече очаква нарастване на БВП с 1,6% през тази и с 1,8% през 2018-а спрямо предишни прогнози за растеж съответно с 1,5% и с 1,7%.

ЕК отбеляза, че реалният БВП на еврозоната се повишава за 15-о поредно тримесечие при солидно темпо на растеж на заетостта и продължаващото понижение на безработицата, въпреки че нейното ниво все още остава над предкризисните нива. Частното потребление продължава да бъде основен двигател на растеж, като остава в сила и растежът на инвестициите, но с по-сдържано темпо.

Рисковете за тези нови прогнози обаче са извънредно големи и въпреки че има нарастване както на възходящите, така и на низходящите рискове, общият баланс сочи, че преобладават тези в низходяща посока, отбелязва последният икономически доклад.

Комисията също така посочва, че растежните перспективи за развитите икономики извън ЕС са се подобрили през последните месеци благодарение на очакванията за фискални стимули в САЩ, които са довели до по-високи реални дългосрочни лихвени нива и до поскъпване на американската валута. Очаква се по-стабилен растеж през следващите две години и в т.нар. "развиващи се пазари", въпреки че той варира в различна степен при отделните страни и региони. Това като цяло може да даде тласък на европейския износ на стоки и услуги след слабостта през 2016 година, отбелязва ЕК.

Инфлацията в еврозоната се очаква да нарасне от едва 0,2% през миналата година до 1,7% през 2017-а, след което да се забави до 1,4% през 2018 година. За целия ЕС инфлационните прогнози на Комисията са за нейно ускоряване от 0,3% през 2016-а до 1,8% през тази и до 1,7% догодина.

Според Комисията проектите, които са включени в т.нар. "Инвестиционен план за Европа", би трябвало да увеличат подкрепата за частните и публичните инвестиции. ЕК прогнозира растеж на инвестициите в еврозоната с 2,9% през 2017-а и с 3,4% през 2018 година и за целия ЕС, съответно с 2,9% и с 3,1 на сто. Комисията обаче отбелязва, че делът на инвестициите като процент от БВП остават под тяхното средно ниво в началото на новото хилядолетие (20% от БВП през 2016 година в сравнение с 22% между 2000-а и 2005 година). ЕК предупреди, че тази упорита слабост на инвестициите може да постави под съмнение устойчивостта на икономическото възстановяване и потенциалното ниво на икономически растеж в региона.

ЕК очаква по-нататъшно понижение на нивото на безработица както в еврозоната, така и в ЕС като цяло –

съответно от 10,0% и от 8,5% през 2016 година до 9,6% и 8,1% през настоящата година и до 9,1% и 7,8% през 2018 година. Това могат да се окажат най-ниските нива на безработица от 2009 година насам (когато беше разгарът на глобалната финансова и икономическа криза), но въпреки това те вероятно ще останат над техните предкризисни нива.