Европейският парламент (ЕП) в Страсбург гласува в сряда (13 март 2013 г.) промени по Общата селскостопанска политика (ОСП) за следващия програмен период (2014-2020 г.). Евродепутатът Мария Габриел очерта пред iNews.bg основните параметри на новите текстове.

Перото на така наречените „зелени“ плащания или субсидиите за агроекология по втория стълб на ОСП остават в размер на 25%. Позицията на България беше срещу увеличаването на делът им до 30% заради все още слабия интерес на фермерите у нас към биоземеделие.

Според Габриел страната ни ще успее да изпълни заложения процент.

Като цяло темпът на усвояване на европейските селскостопански субсидии в България е по-нисък от средния за Европейския съюз (ЕС). Сред страните-членки средно 20% от производителите получават 80% от помощите. У нас 7% от фермерите получават 76-78% от субсидиите.

Мария Габриел не вярва, че българските субсидии могат да се изравнят със средните за Европа. Има обаче увеличение между 25 и 30% от нивото на безвъзмездната финансова помощ за България за предишния програмен период (2007-2013 г.). С новата реформа българските производители ще получават 70% от средните за Европа субсидии, а не както досега – 40%.

Нов момент в Общата селскостопанска политика (ОСП) е подпомагането на малките земеделски производители с еднократна годишна помощ в размер на 1500 евро. За целта всяка страна-членка ще направи дефиниция за „малък производител“, обясни евродепутатът.

"Големите нямат нужда от субсидии, те не са социални помощи. Малките стопанства имат крещяща нужда", категорична беше Габриел.

Таванът на директните плащания става 300 хил. евро.

Европейският парламент предлага още животновъди, които не са собственици на земята, да могат да получават субсидиране. Това субсидиране ще бъде 15%. Първоначалното предложение на ЕК беше 5%, каза българският евродепутат.

Създава се директна субсидия за пчелно семейство.

Мария Габриел обаче е категорична, че либерализация на правата на засаждане – чужд инвеститор да не се съобразява с местата, където традиционно се сади, а да си избера други земи – няма да бъде въведена поне до 2030 г. Тя обясни либерализацията със следния пример – това е все едно да не се гледа грозде сорт мавруд в Търговищко, а в Северозападна България например.

По думите ѝ депутатите са положили много усилия, за да защитят зеленчукопроизводителите в новата ОСП. "Ако на национално ниво те не бъдат обявени за приоритет обаче, ще бъде пагубно", каза Габриел.

Тя изтъкна, че досега зеленчукопроизводителите и овощарите са били пренебрегнати от Общата селскостопанска политика. Според нея животновъдството, розопроизводството и пчеларството трябва да бъдат приоритетни в селското ни стопанство.

"Животновъдството е важен отрасъл, то разкрива работни места повече от зърнопроизводството, защото работата там е всеки ден от годината“, добави евродепутатът.