През последните години биоземеделието става все по-популярно в Европейския съюз (ЕС), включително в България. Европейската политика, насочена в тази посока, включва различни директиви и субсидии, които целят да стимулират производството на екологично чисти храни, като целта е това да се превърне не просто в тенденция, а в утвърден стандарт на пазара.

Доколко обаче пазарната ситуацията у нас го позволява? Имат ли почва биохраните, значително по-скъпи от конвенционалните, в една обстановка, когато средният потребител често е принуден да търси по-евтиното сред щандовете в търговските вериги, а всяко увеличение се отразява сериозно на личния му бюджет и една поскъпнала стока измества от списъка с „жизненоважни покупки“ друга такава? Въобще, на фона на протестите за твърде високата цена на тока и твърде ниските доходи, не изглеждат ли опакованите поотделно биокраставици, всяка от които струва колкото килограм оранжерийни, неадекватно търговско предложение?

Подобни настроения често са неизменна част от потребителските нагласи. От една страна всеки иска да е сигурен, че яде здравословна храна. От друга – малко хора могат да си го позволят.

Мненията на експертите за бъдещето на биоземеделието у нас засега са противоречиви. Също и прогнозите им за бранша.

Като цяло темата може да се разгледа в два аспекта – тези на потребителското търсене и на интереса на предприемачите да инвестират в сектора.

Какво представлява биоземеделието?

Производството на биопродукция по своята същност и методика е връщане към природосъобразните начини на производство. Тоест, вместо отглежданите растения да се пръскат с препарати за химическа защита, за отпъждането на неприятелите се използват естествените им врагове. От своя страна пък от фирма „Дерони”, известна най-вече с производството си на лютеница, споделиха, че са въвели технология, по която се прави специален анализ на почвата, за да се разбере от какво има нужда всяко растение.

Ето защо в момента иновациите в тази сфера са насочени към разработката и усъвършенстването на естествените препарати и торове. Стремежът е да се намали загубата на продукцията, която в някои случаи е 20-30% - нещо нормално за биопроизводството. Това обясни в интервю за Econ.bg Веселин Цветков, който е член на Управителния съвет (УС) на Българска асоциация „Биопродукти“ (БАБ). Лично той се занимава с производството на биобадеми.

Снимка: Thinkstock/Guliver