Според енергийния експерт и геолог Христо Казанджиев възможностите за добив на шистов газ у нас са се превърнали от екологичен в политически проблем. По време на дискусионния форум "Шистовият газ - енергийна алтернатива или заплаха за околната среда", който се проведе в петък, Казанджиев обясни каква е технологията за добив на шистов газ и се опита да разсее някои от съмненията, свързани с нея.

Експертът посочи, че методите за проучване и за добив на шистов газ са сходни - разликата идва единствено от обема, мащаба на проучванията. Според него методите за проучване на шистов газ, срещу които "скачат" еколозите, се практикуват както по целия свят, така и у нас още от 60-те години на XX век. "Няма съществена разлика между добива на конвенционален и добива на шистов газ", заяви той.

"В България добивът на шистов газ има потенциал. Въпросът е да се докаже, че този потенциал технически може да бъде извлечен. Ефектът за България би бил много голям. Едно конвенционално находище, което за света е много малко - например Галата, доведе до редуциране на цената на природния газ с 8% и то в момент, когато цената на газа беше висока", коментира Казанджиев.

Сондажи в частни имоти

У нас има стотици сондажи за проучване за газ и нефт, посочи експерът. Например в находището в Тюленово сондажите, от които в момента се добива, са над 600. До тези сондажи в момента в радиус от 10 метра тече нормална селскостопанска дейност. В Долни Дъбник има сондажи на газ, които са в имотите на хората. "В случая с Chevron ("Шеврон") от площ от 4 300 кв. км сондажите ще обхванат едва 2 хил. декара", каза Казанджиев.

Един сондаж в проучвателния етап ангажира между 10 и 15 дка. Група от добивни сондажи дренира площ от 2 до 6 километра, в зависимост от броя хоризонтални сондажи, които са направени. Един сондаж, от който се добива, е кръг с диаметър от порядъка на един километър. В Нови пазар площта е 1000 сондажа, т.е. около 1000-2000 дка.

"Всеки, който иска да прави сондажи в страната, може да го направи", коментира експертът. Chevron не са монополисти, освен тях проучвания правят чешки компании и дори български - например "Овергаз". Повечето инвеститори, които проявяват интерес към тази дейност, са чуждестранни фирми, тъй като ние не разполагаме с необходимата апаратура.

За технологията хидроразрив на пласт 

Добивът на шистов газ се извършва чрез т.нар. "хидроразрив на пласт". Това е хидравлично разкъсване на земния пласт чрез създаване на система от пукнатини, която дренира определена зона от резервоара (шистовата кухина, в която е заключен газът). "Тази технология оказва влияние от няколко метра до няколко десетки метра, не повече", категоричен е експертът.

Пукнатините за този хидроразрив се постигат чрез импулсно въздействие. Водният разтвор, съдържащ още пясък и химикали, се излива в шахтата под огромно налягане ("хидравличен удар"). От създалото се налягане шистовите скали се напукват, пясъкът държи тези пукнатини отворени, докато химикалите и газът, които се съдържат в скалите, започват да излизат.

Казанджиев обясни, че голямата част от химикалите, които се добавят в този разтвор, са напълно безвредни - някои от тях се използват в хранителната промишленост, други са продукти от производството на хартия или например лепило за тапети. Всеки един от тези химикали има определено предназначение - част от тях действат като лубриканти, друга част въздействат върху съпротивлението или оказват влияние върху това пясъкът да не се утаява и при прехода в пукнатините да попадне само пясък, а не вода.

Хидроразривът на пласта не може да предизвика замърсяване, защото движението на флуидите е от високо към ниско налягане. Хидроразривът създава високо налягане на пласта, създава се и напукване, т.е. налягането се разтоварва в пласта, става скъсването и налягането пада, обясни експертът.

Следващият процес е създаване на изкуствено подналягане в сондажа или т.нар. "депресия", при която целият флуид и газ от околното пространство започва да тече към сондажа и към повърхността. "Няма как от пласта от резервоара газът да влезе във водоносните хоризонти нагоре, защото има нормален хидростатичен натиск или налягане, което изтласква газа в сондажа", каза още Казанджиев.  

Химикалите, които са във водния разтвор, който се вкарва в пукнатините, се улавят на повърхността на сондажа, където се извличат чрез водата.

Технологията според експерта не е опасна, освен ако не се спази някой от нейните принципи. Той припомни, че през 60-те години на миналия век е имало авария в Чирен. Причината за това е била именно неспазването на технологичните процеси. Вследствие на инцидента за били замърсени кладенци на хората, живеещи в близост до сондажа.