Алгоритъмът, който залага “Газпром”, цели започването на газова война. Механизмът, според който цената на газа се коригира всяко тримесечие, е създаден преди години, за да зависи от поведението на Украйна. Така по време на Янукович цената е 248,4 долара, а след отстраняването му се повиши. Това обаче не е крайната цена, защото след отмяната на т, нар „Харковска скидка“, тя може да се повиши с още 100 долара.

Това заяви украинският енергиен експерт Михаил Гончар от центъра за глобалистика „Стратегия 21" в ефира на БНР. Празната хазна, разграбена от Янукович е причина сега “Нафтогаз” да не може да си плати дълга към “Газпром”, който не е чак толкова голям само 1,6 млрд. долара, убеден е Гончар.

Според него “Нафтогаз” също може да предяви претенции към “Газпром”, защото при анексирането на Крим и Черноморските сили, е присвоена собственост на “Нафтогаз”, която възлиза на няколко милиарда долара.

Експертът е на мнение, че в момента Украйна провежда консултации с Европейския съюз и съседите си. Гончар смята, че нищо драматично с транзита на газ за Европа не е станало, въпреки че опасенията продължават, тъй като в южните и югоизточните части на Украйна продължава да действа руска диверсантска група, от която украинците могат само да гадаят, какво да очакват.

“Едва ли в сегашните условия обаче може да се повтори кризата от 2009 г. Най-малкото защото сега е месец април, а не януари”, категоричен е той, а газовото оръжие най-добре работи, когато е студено.

“Аз смятам, че на определен етап „Газпром“ може да спре изобщо доставките на газ за Украйна и ако това стане факт, ще може да се говори за поставянето под заплаха на транзита на газ за Европа. Струва ми се обаче, че дори “Газпром” още не е готов за подобни действия и ще действам според ситуацията”, коментира Гончар.

По думите му Украйна в момента се намира под военен и икономически натиск от Русия. “Газпром”, според експерта, иска да покаже, че Украйна трябва да е ненадеждният партньор за транзита за Европа, макар че именно Русия тласка “Нафтогаз” към минимализиране на доставките, защото на тази цена Украйна няма да може да купува. Тези въпроси, според него, ще се решават съвместно с ЕК.

Според експерта винаги има алтернатива на руския газ - Набуко, Трансадриатическият газопровод през Турция или шистовия газ.

По отношение на страната ни Гончар посочва, че е от значение разработването на морския шелф в българския участък на Черно море. “Виждам огромни перспективи и в идеята за разработването на залежите на шистов газ, макар България да е друго мнение и да заема специфична позиция като отдава предпочитание на руския газ”, посочи той. По думите му не на последно място алтернатива за Европа могат да бъдат доставките на втечнен газ от САЩ и Канада.