Търговските банки в България кредитират сектори, които имат бърза възвращаемост на инвестицията, но по-слабо отношение към високо технологичните производства и генерирането на икономически растеж. Такива са търговията и ремонтната дейност, строителството и недвижимите имоти, чиито дялове в структурата на фирмените кредити са съответно 30,18 и 15%, посочи гл. ас. д-р Григор Сарийски от Института за икономически изследвания при БАН по време на Международната научна конференция за посткризисното икономическо развитие на ЕС и България.

В анализа си за развитието на банковата дейност като фактор за икономически растеж Сарийски подчерта, че ако подобна тенденция продължи, то ние скоро няма да излезем от кризата, защото парите ще отиват там, където има бърз ефект, но печалбата и работната заплата най-малко растат.

Тезата му бе продължена и от проф. Искра Белева, според която структурата на кредитите кореспондира и с тази на заетостта. Сега най-много се търсят професии, свързани с търговията и услугите – продавачи, консултанти, което не предполага дългосрочен икономически растеж, каза тя.

Според проф. Гарабед Минасян основният въпрос сега е защо бягат парите и как да заработят те за стабилен и дългосрочен икономически растеж. Като параметри на финансовата и икономическа уязвимост на България той посочи отрицателната финансова сметка, заради износа на собствен, а не на чужд капитал, свиването на инвестиционната активност с близо 40% за последните 3 години, намаляването на индивидуалното потребление с 8,1 на сто и натрупването на социално напрежение в обществото следствие на безработицата и бедността.

"Смятам, че финансовата  стабилност е илюзорна, без наличие  на икономическа стабилност", подчерта проф. Минасян и препоръча енергични мерки на правителството за поддържане на ред, дисциплина, прозрачност и предвидимост.

Същевременно в анализ на "Елана Трейдинг" се посочва, че българската банкова система все още не може да се отърси от ефектите на дълбоката икономическа криза, а банките предпочитат да кредитират само по-големите компании. Същевременно равнището на нередовните кредити продължава да се покачва без забавяне от началото на кризата.