В световен мащаб ще има сериозно развитие на картовите плащания, защото се изменя финансовата система в света и постепенно идва краят на ерата на разплащания в национални валути. Това посочва финансистът Емил Хърсев на форум, посветен на картовите плащания.

По думите на експертът при въвеждането на плащането с банкноти, първоначално те са били обезпечени със злато, като американският долар е бил обезпечен почти на 70 процента със златни резерви и е имало обменяемост между банкнотите и златните кюлчета. След 60-те години на миналия век обаче обменяемостта на американската валута с благородния метал е била отменена едностранно от САЩ.

„В международните плащания преобладава американският долар като валутата на най-развитата икономика в света и разплащанията в тази валута достигат до 70-90 на сто от всички плащания през миналия век“, обяснява Хърсев.

Финансистът посочва, че в последните години начинът на разплащане се изменя независимо, че сетълментът на международните плащания остава базиран на американските долари. „От 90-те години на 20 век наблюдаваме интернационализация на плащанията чрез продуктите на банките - кредитни и дебитни карти. Те имат универсална употреба, благодарение на световните системи за картови разплащания“, обяснява той.

Емил Хърсев казва, че след налагането на санкциите срещу Русия от страна на Запада се е появил въпросът какво ще се случи, ако някоя държава е подложена на изолация от картовите разплащания.

„Излизането на развитите икономики от основните финансови центрове - Ню Йорк и Лондон, е факт и затова подобни въпроси си поставят вече не само Русия, но и Китай, Южна Африка, Бразилия, Япония“, коментира специалистът.

Финансистът обяснява, че страните от Г-40 са взели решение за създаването на банка, която да се занимава с международните плащания в бъдеще. Заедно с това се планира въвеждането на нов модел на финансова инфраструктура - с множество центрове на сетълмента на международните разплащания.

„Така всяка държава може да създава разплащания върху една и съща технологична инфраструктура и да се избегне изключване на една или друга държава“, разяснява Хърсев.

Експертът е на мнение, че в Европа мисленето за банковото дело преминава от старата идея, че при фалит на една банка трябва да се задейства система за спасяването й и за обезпечаване на депозитите, към идеята, че при фалит всеки трябва да носи отговорност - и самата банка, и клиентите й.

Хърсев припомня, че в сила в страните-членки на Европейския съюз (ЕС) предстои да влезе нова банкова директива, според която вече няма да се търси начин за спасяване на банки, а за определяне на кръга от лица, които ще понесат вредата при възможен банков фалит.

„Според евродирективата всяка банка трябва да си напише какво да се случи, ако тя фалира - предполага се, че банката най-добре познава своите активи и как може да бъде осигурено обезпечение от тях при евентуален фалит“, обяснява Хърсев, цитиран от БТА.

Така част от клиентите на дадена финансова институция в Европа ще трябва да са съгласни при евентуалното й обявяване във фалит да претърпят загуби. „Една група германски банки вече съдят ЕК за недопустимо законодателство. Ако спечелят, то това ще постави още по-остро въпроса с банковия надзор в общността“, смята финансистът.