Средно 40 дни повече годишно трябва да работи една жена в България, за да получи същото заплащане като един мъж. Ако жената е между 35 и 44 години, тя трябва да работи средно 55 дни повече годишно, за да получи същите пари като мъж на същата възраст.

Това са част от изводите на изследване на Български хелзинкски комитет за дискриминацията на жените на пазара на труда в България, фокусирано върху липсата на равно заплащане. Изследването се базира на данни от Националния статистически институт и Евростат (последните обработени данни са от 2010 г.).

Разликата в заплащането между мъже и жени в България се увеличава в последните няколко години (13.6% през 2008 г., 15.3% през 2009 г., 15.7% през 2010 г.). По-голяма е разликата в заплащането на пълен работен ден - 16.1% в полза на мъжете. По последни данни пропастта в заплащането средно за Европейския съюз е 16.4%.

Дискриминацията се усеща най-силно при възрастовата група 35-44 г. - там жените получават средно с 21.8% по-малко от мъжете.

Изненадващо, най-голямо е несъответствието в държавния сектор (където се включват държавното управление, но и всички държавни предприятия и др.) - в него жените взимат средно с 22.1% по-ниски заплати от мъжете.

Всяка година значително повече жени в България завършват висше образование - 6 от всеки 10 завършили университет са жени. Това обаче не се изразява в по-висока заетост или в изравняване на разликата в заплащането между мъже и жени. През 2010 г. 63% от мъжете са били заети на пазара на труда, срещу 56.4% от жените.

В България 56% от икономическите дейности имат съществена разлика в заплащането от над 15%. Най-ощетени в заплащането са жените, работещи в секторите "Култура, спорт и развлечения" (те получават 34.6% по-малко от мъжете), "Здравеопазване и социални дейности" (32.7% по-малко) и "Финансово посредничество" (32.1% по-малко).

Най-малката е разликата в заплащането в секторите "Държавно управление; задължително обществено осигуряване" (там жените получават с 3.3% по-ниско възнаграждение от мъжете) и "Професионални дейности и научни изследвания" (4.3% по-ниско възнаграждение).

Някои от причините, които обуславят разликата в заплащането на жените и мъжете, са различните сектори и професии, както и тенденцията жените да работят по-малко часове или на непълно работно време и вследствие на това имат по-малък доход (тъй като често те носят тежестта на грижите за децата). В много случаи обаче жените просто не получават същото възнаграждение като мъжете, въпреки че извършват една и съща работа или полагат труд с еднаква стойност.

Това е незаконно, посочват от Българския хелзински комитет. Европейската Директива 2006/54/EO забранява дискриминацията на основата на пол по отношение на всички аспекти и условия, свързани със заплащането. Всеки, който чувства, че е обект на дискриминация в заплащането, може да се обърне към Комисията за защита от дискриминация.