България е една от 13 държави в Европейския съюз, в които се отчита затруднен достъп до медицински услуги и е една от петте държави, към които Европейската комисия отправя препоръки за реформи в здравната система. Това е третият доклад, придружен с препоръки, които страната получава, докато за другите европейски държави не са се налагали по толкова.

Това съобщи Филип Домански от Генерална дирекция "Здравеопазване и безопасност на храните" в Европейската комисия по време на Шестия национален конгрес на пациентските организации, който се провежда днес и утре в София.

Докладът показва много леки подобрения в работата на здравната система, но все още и големи пропуски и проблеми, включително факта, че почти половината от малцинственото население не е обхванато от здравеопазването, както и прекалено високия дял на средствата за здраве, които се покриват от личните финанси вместо от публичния здравен фонд - 48.4%.

Препоръките са подкрепени от анкета сред населението, която нарежда България на шесто място отдолу нагоре по задоволяване на пациентите по отношение на цената за профилактика и лечение, времето за чакане за медицински процедури и отдалечеността на лечебните заведения. При предишната такава анкета през 2014 г. страната ни е била на 3-то място сред най-недостъпните здравни системи след Литва и Румъния.

Сериозен проблем, който ЕК наблюдава е и изтичането и застаряването на медицински кадри. От една страна, близо 90% от младите завършващи медици са готови да емигрират, а от друга - лекарите в здравната система масово са в пенсионна възраст и излизат от нея. Недостигът на специалисти е осезаем на фона на стандартите и средните нива за останалите членки на ЕС, но разликата е още по-драстична по отношение на медицинските сестри, които в България са точно наполовина по-малко, отколкото са средно в ЕС.

Като положителни стъпки в бавната здравна реформа в България, Европейската комисия оценява изготвянето на Националната здравна карта, независимо от административните пречки пред нея в момента (картата беше отменена на първа инстанция от Върховния административен съд), както и това което тя предвижда - Националната здравноосигурителна каса да може да подбира лечебните заведения, с които да работи спрямо потребностите на населението, вместо да сключва договори с всички, които са заявили желание, както е сега.

Препоръките на Комисията обобщват трите основни проблема и казват:

- да се увеличи обхвата на здравноосигурените

- да се намалят личните разходи за здравеопазване, като се увеличат публичните

- и да се създадат стимули за младите лекари да остават в страната.

Председателят на здравната комисия в парламента Даниела Дариткова коментира резултатите, като обяви, че се очаква през следващата година да е готова основата, върху която ще заработи т.нар. електронно здравеопазване, на което се възлагат големи надежди да подобри и облекчи системата.