След края на пандемията нивото на заетостта в Европейския съюз е достигнало своя исторически връх. 74,6% от населението между 20 и 64-годишна възраст работи, сочат данните за миналата година. Ако тенденцията на повишаване не се прекъсне от нещо извънредно, съвсем скоро Евросъюзът ще постигне предсрочно целта си заетостта да стане 78% до 2030 г. Това показва изследване на Евростат, публикувано наскоро.
През 2017 г. ЕК, европейският парламент и Съветът на Европа приеха стълб на социалните права с план за действие, насочени към насърчаване на справедливи и ефективни пазари на труда и социални системи в цяла Европа.
За постигането на тази цел ЕС си постави три задачи за трудовия пазар до 2030 г. – поне 78% от населението в трудоспособна възраст да е заето, поне 60% от възрастните да се обучават всяка година и броят на хората, изложени на риск от бедност, да бъде намален с поне 15 милиона души.
Пандемията и кризата, която последва, почти бяха блокирали напредъка, но от данните сега излиза, че поне по отношение на заетостта ситуацията не е зле. През 2022 г. броят на работещите хора между 20-64 години в ЕС е общо 193 милиона души, което представлява 74,6% от всички в тази възрастова група. За сравнение точно преди 10 години средната заетост в съюза е била 66,8%, а в България – 62,9%, но оттогава непрекъснато се повишава с изключение на 2020 година.
Има и държави, които още сега са постигнали и дори надхвърлили целта за 2030 г. Това са Нидерландия с 82,9%, следвана от Швеция с 82,2%, Естония с 81,9%, Чехия с 81,3% и Малта с 81,1%. Тези показатели говорят, че там на практика няма хора без работа, с изключение на пенсионерите, децата и тези, които учат. За разлика от тях Хърватия (69,7%), Испания (69,5%), Румъния (68,5%), Гърция (66,3%) и Италия (64,8%) имат нива на заетост под 70% (виж таблицата).
За разлика от останалите си икономически показатели страната ни не се представя никак зле по отношение на заетостта. След спад с около два процентни пункта по време на пандемичната 2020 г., през 2022 г. у нас се е увеличила до 75,7% и тя е по-висока от средната за Евросъюза. Във всеки случай в България работи по-голям процент от трудоспособното население, отколкото в Италия и Испания, а и от нашите съседи.
Освен това страната ни показва и сравнително малка разлика в заетостта между половете, което също се следи като показател от ЕК. Работещите жени във възрастовата група 20-64 г. са 71%, а при мъжете – 80 на сто, докато има държави като Италия и Гърция, в които около половината от женското население работи, а при мъжете заетостта достига две трети. В трите балтийски държави и Финландия разликата между половете е едва около три процентни пункта. Данните показват една особеност – във всяка страна по-високите нива са основно в районите около столиците.
Например в българския Югозападен регион, в който е и София, заетостта още през 2022 г. е достигнала 81,7% от трудоспособното население.
В ЕС има общо 242 региона. Като изключим финландския архипелаг Аланд, където заетостта е рекордните 89,7%, останалите, които са в челото на тази класация, са все около столиците на съответните държави.
Такива са например полският Варшавски столичен регион с 85,4% заетост, шведският Стокхолмски регион с 85,1% и много други региони в Нидерландия, Белгия и Франция. В Чехия например във всичките 8 региона заетостта е минала целта от 78%, но в региона около Прага е най-висока.
Според икономистите заетостта е много по-важен показател за пазара на труда от безработицата. Исторически най-ниското нейно ниво у нас в момента все още не означава добро състояние на пазара на труда, защото тя може да се дължи и на миграцията. Когато много хора в активна възраст напускат страната, а статистиката продължава да ги води за постоянно живеещи в България, това по естествен начин намалява и процента на безработните.
Само че ситуацията в България в момента не е такава – намаляващата безработица е съчетана с увеличение на заетите. От последното тримесечие на 2021 г. насам данните на НСИ за заетостта сочат непрекъснат тренд нагоре. Увеличението с 3,8% в края на 2022-а в сравнение с година по-рано дори е едно от най-големите на годишна база за последното десетилетие.
“Рекордно високата заетост е впечатляващо само по себе си постижение, особено предвид тежката и несигурна икономическа среда в последните 2 години и многобройните пророкувания за икономически крах. По-впечатляващо обаче е, че заетостта в Европейския съюз надмина тази в САЩ. След десетилетна доминация заетостта в Северна Америка вече е по-ниска от Европа, и то не заради спад в САЩ, а заради рекордно висока заетост в Европа”, коментира Георги Ангелов, старши икономист на Институт “Отворено общество”.
Тези данни според него илюстрират големите реформи, които направи Европейският съюз след глобалната финансова криза и които значително промениха конкурентността на Стария континент. Това е дало плодове точно по време и след пандемията. Европейските антикризисни програми например според Ангелов са по-ефективни и целенасочени, за разлика от раздаването на чекове и трилионните дефицити в САЩ.
“Дори в България мярката 60/40 проработи добре, без да струва много, за разлика от компенсациите за тока за бизнеса на калпак по-късно, които са скъпи, неефективни и само напомпаха инфлацията, вместо да я намалят”, добави Ангелов.
