Ставките на корпоративния данък и на този върху доходите на физическите лица ще останат без промяна до 2018 г. Това реши кабинетът с приемането на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2016 – 2018 г., изготвена от Министерство на финансите (МФ).
„Предвижда се запазване на ниските данъчни ставки за корпоративни данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица като важен стимул за инвестиции, икономически растеж и заетост”, се казва в документа, одобрен от министрите по време на редовното им заседание. В допълнение се посочва обаче, че ще се цели достигане на минималните нива на акцизните ставки за ЕС.
Междувременно депутатите от БСП се обявиха за премахването на плоския данък и въвеждането на прогресивно данъчно облагане. "Прогресивното данъчно облагане, при което богатите плащат повече, а бедните по-малко, трябва да бъде въведено отново", коментира Румен Гечев.
"Да накараш най-бедните да ти увеличат данъчните постъпления с още 500 млн. лв. – това нещо не можем да го приемем”, смята той.
"Тези, които използват плосък данък, са бившите социалистически страни, но там той е над 20 процента. До 400 лв. - без данък – а тези с над 10 хил. лв. месечно да плащат поне 30% - световната практика е такава”, допълва Гечев относно данъците за богатите и бедните.
Минималната работна заплата "пораства" до 460 лв. следващите години
Според средносрочната бюджетна прогноза максималният осигурителен доход ще се запази в рамките на 2600 лв. През следващите години минималната работна заплата ще расте плавно до 420 лв. през 2016 г., до 460 лв. през 2017 г. и през 2018 г.
Индексацията на пенсиите ще продължи да се прави по т.нар. „швейцарско правило“. Според него за идната година процентът за индексация е в рамките на 2 на сто, за 2017 г. - 2,8 на сто, а за 2018 г. - 3 на сто.
Нарастване на българската икономика с до 2,3% от БВП през 2017 г.
По отношение на родната икономика, средносрочната бюджетна прогноза предвижда плавен растеж за следващите години и леко забавяне през 2018 г. В документа се посочва, че през 2015 г. се очаква икономиката ни да нарасне с 1,4% от БВП, през 2016 г. - с 1,7%, през 2017 г. - с 2,3%. За 2018 г. растежът ще бъде по-нисък - в рамките на 2,1% от БВП.
От Министерство на финансите (МФ) прогнозират нарастване на дълга на България до 30,9% през 2018 г. Според предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) през миналата година показателят се е увеличил до над 27% от БВП.
„Основна предпоставка за нарастване на държавния дълг е потребността от осигуряване на средства за рефинансиране на дълга в обръщение, финансиране на бюджетните дефицити и поддържане нивото на фискалния резерв като антицикличен механизъм за посрещане на текущи ликвидни дисбаланси“, се казва в документа.
В рамките на три години дефицитът трябва да падне до 1,5 на сто от БВП
От друга страна от кабинетът си поставят за цел ограничаването на дефицита по консолидираната фискална програма (КФП), както следва: 3% от БВП за 2015 г., 2,5% от БВП за 2016 г., 2% от БВП за 2017 г. и 1,5% от БВП за 2018 година.
“Приходите, помощите и даренията по КФП за периода 2015-2018 г. запазват устойчиво ниво в диапазона от 36,2% до 36,4% от БВП, което представлява ръст спрямо предварителните отчетни данни за 2014 г., дължащ се в значителна степен на ефекта от мерките за повишаване на събираемостта на данъчноосигурителните приходи”, се казва в прогнозата.
В документа е заложено намаление на общите разходи и вноските в бюджета на Европейския съюз (ЕС) от 39,3 на сто от БВП през настоящата година до 37,9 на сто през 2018 г.
“През следващия тригодишен период получаваната от европейските фондове и програми финансова подкрепа ще продължи да бъде от ключово значение за развитието на икономиката на страната, за повишаване на конкурентоспособността и за успешното реализиране на националните политики”, се казва още в документа на Министерски съвет. В средносрочната бюджетна прогноза се допълва, че главен приоритет остава запазването на стабилността на публичните финанси.
