Заплатите на младите висшисти показват тройна ножица за миналата година. Между 1000 и 3000 лева е разликата в средната заплата на икономисти от по-малки вузове и УНСС, сочат данните на рейтинговата система на образователното министерство. Тя изчислява рейтинга на университетите по няколко съществени показатели - както научна дейност и резултати на студентите, така и стартова заплата и растежа й в близките пет години, пише в. "Стандарт".
Разлики винаги е имало, но никога досега не са били толкова фрапантни. В по-малките населени места младежите от икономически специалности имат доход дори под 1000 лева, за разлика от столицата. В сферата на ИТ, въпреки че непрестанно се коментира липсата на кадри, в университети като Шуменския има хора от тази специалност, които работят като продавач-консултанти.
В последните години непрестанно се говори, че 50 на сто от младите висшисти работят на позиции, за които не се иска висше образование. За първи път обаче пандемията взе своя дан и регистрираме рекорден скок на безработицата при младите висшисти. За първи от 5 г. насам нивото й минава 3% и за тази година е близо 3.5% (при 2.8% м.г.). Най-силно засегнати са младежите, завършили направление туризъм - нещо, което не е чудно при непрестанното затваряне и отваряне на този сектор.
Както и миналата година, направлението, което носи най-висока заплата, продължава да е Информатика и компютърни науки в Софийския университет - 4930 лв., което е с около 400 лв. повече от 2020 г. На фона на намаляващия брой студенти през последното десетилетие Рейтинг 2021 отбелязва и начало на
положителна тенденция на плавен ръст на студентите у нас - т.г. те са над 202 хиляди, което е с 4 хиляди повече от миналата година.Изненадващо, данните от рейтинга показват, че студентите през 2021 г. са се увеличили с над 4000 в сравнение с 2020 г. и достигат до 202 605 души.Така настъпва краят на продължилата през последните десет години тенденция за ежегоден спад в броя им. Обяснението на експертите е, че сега берем плодовете на високата раждаемост през 2003 г., продължила до 2009 г.
Според статистиката обаче тази тенденция ще продължи до 2028 г. "Това е демографски бонус, който ще получат университетите и който би следвало да използват, за да се подготвят за спада след това, когато броят на децата отново намалее", посочи Георги Стойчев от "Отворено общество", което изготвя рейтинга заедно с МОН.Има и промяна в интересите към специалностите от страна на кандидат-студентите. Ако преди 11 г. трите най-масови направления са били икономика, администрация и управление и право, днес класацията изглежда по-различно.
Икономиката наистина е начело, но педагогиката я догонва, което не бе типично за никоя от последните години. Предполага се, че увеличените учителски заплати и стипендиите са фактор повече хора да се запишат за обучение там. Министерството на образованието се бе амбицирало да приеме колкото може повече млади хора, като им предлага различни бонуси, защото предстои пенсиониране на част от педагозите.
Затова пое и част от таксите на студентите, които искат да учат педагогика.Въпреки това не е сигурно колко от тях ще останат в системата, защото наскоро публикуван доклад на Световната банка показва, че само 10 на сто от младите педагози остават в клас, след като се сблъскат реално с образователната система. И главно - с учениците.
За първи път администрация и управление с 13 137 студенти не попада сред топ 3 и се нарежда на 4-то място след медицината. 13% от студентите са в частни висши училища, като най-често следват в специалности в областта на изкуствата.През миналата академична година най-много е скочил броят на първокурсниците в педагогика на обучението по конкретен предмет - с 24% и в обща педагогика - с 9%. Бъдещите лекари също са се увеличили - с 6%. В същото време студентите в направление обществено здраве са намалели с 11%, а изучаващите туризъм - с 10%.
Продължава да е силна кризата за инженери, въпреки стремежа на държавата да спонсорира това обучение. "Непрекъснато имаме и посещения от фирми, търсещи инженерни специалисти, които казват, че имаме много качествено висше образование в тези специалности. Нямаме обаче достатъчно студенти, следващи инженерни специалности", коментира акад. Денков. Затова, по думите му, ще продължи подкрепата за тях, включително чрез премахване на таксите за следване и сключване на договори с фирми, в които студентите се задължават да работят 5 г., ако бъдат финансирани от тях.
Един от парадоксите на рейтинговата система е металургията. Тя е специалност, която се отличава с много силна добавена стойност - в нея влизат студенти с най-нисък успех, но след това излизат хора, които си докарват много високи доходи. По същия начин се откроява и направлението проучване и добив на полезни изкопаеми.Расте и облагаемият доход на висшистите - през 2020 г. той е бил средно 1456 лв., докато през 2020 г. се увеличава до 1631 лв.
Най-високи средни доходи носят направленията информатика и компютърни науки (3045 лв.), математика (2496 лв.), комуникационна и компютърна техника (2425 лв.), обществено здраве (2347 лв.), проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми (2320 лв.), медицина (2240 лв.), металургия (2175 лв.), електроника, електротехника и автоматика (2003 лв.) и военно дело (1931 лв).
Според рейтинговта система с най-нисък облагаем доход са направленията ветеринарна медицина (977 лв.), стоматология (1021 лв.), изобразително изкуство (1090 лв.), социални дейности (1128 лв.) и туризъм (1144 лв.). Но пък за ветеринарната медицина и стоматологията се знае, че лекарите се осигуряват на най-ниската ставка, предвидена за тях. Тъй като в случая данните се вземат от НОИ, няма как да се проследи какви други приходи получават специалистите в тези две области.
