Под строгия контрол на ръководството на Българската академия на науките започна пенсионната реформа. Това заяви на изслушване пред депутатите от Парламентарната комисия по образование председателят на БАН академик Никола Съботинов, предаде БГНЕС.
Около 430 възрастни служители, които са получили заповеди, ще бъдат освободени. На тяхно място са постъпили над 100 млади хора, заяви акд. Съботинов. Пенсионираните служители, които вече не са на щат обаче, ще могат да работят по проекти. Изискванията за хабилитирани учени позволяват щатно място на служителите до 65 годишна възраст, а при академиците и член-кореспондентите до 70 години. Съботинов подчерта, че ръководството е получило финансова подкрепа за реализацията на тази реформа от министър-председателя Бойко Борисов.
От академията продължават да имат предложение за изграждането на изследователски университет. То е подкрепено от факта, че тя разполага с най-добрите изследователски институти - национална астрономическа лаборатория, експериментален ядрен реактор, изследователски кораб, който извършва мониторинг на Черно море и др. Най-важният фактор от структурните промени в БАН е, че се променя начина на организиране на научните изследвания - от дисциплини към проблемно ориентирани научни изследвания. Всички научни звена ще бъдат разпределени по девет проблемни направления и ще се ръководят от консултативен научен съвет, който ще включва учени от БАН, учени от университетите, експерти от министерства и ведомства и от ЕС, и представители на бизнеса, които имат отношение към съответното научно направление. След утвърждаването на предложението за реформите на всеки служител на академията ще бъде направена персонална атестация, което ще позволи да отсеят качествените от некачествените учени.
Академик Никола Съботинов припомни, че още с поемането на поста председател на БАН през юли 2008 година в неговата програма е декларирал намеренията си за реформи в академията. Той подчерта, че генералната оценка на Международната научна организация е, че в БАН се провеждат научни изследвания на добро европейско ниво - някои от тях видими и за световната наука и всичко това се извършва при учудващо ниско финансиране. Това ясно ни даде основание да продължим по-нататък реформите в академията, каза още председателят на БАН. Новата структура налага избор на нови директори във всички изследователски директори, нови научни съвети, ново общо събрание, избор на ново ръководство на академията и нов председател.
Ако си критичен към БАН - си модерен, ако не дай си боже си позитивен - ти си ретрограден, назадничав. Това коментира при изслушването на ръководството на академията пред Парламентарната комисия по образование по повод хода на структурните реформи Лютви Местан.
Местан припомни, че с 20% от научния потенциал на страната, академията произвежда над 50% от научната продукция на страната. Има ли държавна поръчка, която БАН да не е изпълнила, ако има нека да се назове, запита депутатът на ДПС като призова държавата да си отговори на този въпрос.
Той препоръча още да бъдат обособени национални научни приоритети, които да бъдат поставени като цели за академията. Самият Местан увери, че ако БАН не изпълни тези цели, тогава той ще каже, че тя е неефективна организация. Депутатът изрази резервите си по отношение на редуцирането на броя на научните институти до 40. От къде се появява това сакрално число 40. Разбрахме, че скоро и университетите ще бъдат съкратени от 50 на 40. Все си мисля, че структурата се задава от функционалността, от целите. Това не може да бъде самоцел, каза още Лютви Местан. Крайно време е да погребем митологемите, с които са обрасли оценките ни към БАН, категоричен беше той.
От своя страна Валентина Богданова от "Коалиция за България" коментира, че няма спор със себе си за това, че именно академията трябва да бъде национален научен център на България. На друго мнение е обаче депутатът Алиосман Имамов, според когото в реформата се губи производителността на науката. Проф. Андрей Пантев пък коментира, че ученият не става учен за "мангизи" и "когато работиш в университет или в БАН трябва да си наясно, че тези имена все още значат нещо. По негово мнение, вътрешното удовлетворение на учените, не се индикира със заплатна ведомост. Самият председател на комисията Огнян Стоичков, намекна за липсата на прозрачност и яснота при вътрешното разпределение на бюджетните средства между звената.
В отговор на депутатските запитвания председателят на БАН акад. Съботинов обясни, че държавата за съжаление не си е дефинирала ясно и точно приоритетите в науката, а самата академия е проявила инициативата да ги определи като се съобрази с европейските научни приоритети. Всъщност редуцирането на броя на научните звена до 40 по думите на председателя на БАН, е за да се избегне дублирането на функции и да бъдат интегрирани заедно звена с близки тематики. Той увери, че персоналната атестация на учените ще бъде готова до края на лятото, а след това ще започнат конкурсите за нови директори на институти.
Пред народните представителиСъботинов припомни, че на академията й се наложи да спре международното си сътрудничество заради липсата на пари. През ноември и декември няма да има пари за изплащането на заплатите на учените. На въпроса на Огнян Стоичков за разпределението на средства, акад. Съботинов отговори, като подчерта, че академията е единствената научна организация, която изготвя доклад за разходването на средствата. Сметната палата непрекъснато ни диша във врата, каза още той, отбелязвайки, че БАН няма проблеми с прозрачността при изразходването на бюджета.
Препоръката на Веселин Методиев от "Синята коалиция" е да не се допуска сливане на хуманитарни институти, защото според него това ще бъде грешка.
