Главният секретар на БТПП Васил Тодоров участва в среща със служебния министър на труда и социалната политика Гълъб Донев. По време на нея работодатели и синдикати представиха своите позиции за механизъм за определянето на минималната работна заплата.

Работодателските организации, членуващи в АОБР (Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България) имат обща съгласувана позиция.

В позицията се застъпва предложението за ратификация на Конвенция 131 на Международната организация на труда. Според АОБР минималната работна заплата следва да се определя при отчитане на обективни икономически показатели.

Според работодателските организации размерът на минималната работна заплата следва да има граници: долна граница да е линията на бедност за страната, а като горна граница да се вземе съотношението между минималната и средната работна заплата в България, което да не е по-високо от средното за ЕС съотношение.

В позицията на работодателските организации също се застъпва идеята, че на равнище бранш и предприятие могат да се договарят и по-високи размери на МРЗ, като споразуменията обвързват подписалите ги страни, респективно техни членове.

ПОЗИЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РАБОТОДАТЕЛИ

по механизма, критериите и показателите за определяне на размера на минималната работна заплата в България

Представителните на национално равнище организации на работодателите в България, водени от необходимостта за постигане на национално съгласие за обективен Механизъм за определяне на размера на минималната работна заплата в България, се обединиха около следните общи виждания:

1. Настояват за обективизиране и постигане на съпоставимост на параметрите, които се взимат предвид при определянето на размера на минималната работна заплата в България, посредством извършването на следните едновременни действия: 

• Ратификация от страна на Република България на Конвенция 131 на МОТ. В отсъствието на действащо Народно събрание, представителните на национално равнище организации на работодателите в България предлагат до избирането на такова, да подпишат незабавно тристранно споразумение с представителите на държавата и на синдикатите,  с което да бъдат възприети и приложени принципите на Конвенцията /т.е. да приемат доброволно да се ръководят от Конвенцията до нейното ратифициране от Република България/;

• Отмяна с акт на Министерски съвет на добавките за прослужено време, каквито няма в нито една страна от ЕС, като се запазят брутните възнаграждения на работниците и служителите, за постигане на съпоставимост на величините на МРЗ и СРЗ, доколкото статистиката отчита Брутната СРЗ, а МС определя размер на Основна МРЗ.

2. Министерство на труда и социалната политика да поеме ангажимент да внесе в Народното събрание, когато то бъде избрано, предложения за законодателни промени за отпадане на  определянето на минимални осигурителни доходи /МОД/ по икономически дайности и длъжности. МОД не се прилагат в нито една държава членка на ЕС, практически е преустановено тяхното договаряне, и работодателите не възнамеряват да договарят и в следващите години.

3. Размерът на минималната работна заплата в страната да се определя при отчитане на показателите, представени в Таблица 1 – приложена към настоящата позиция.

4. Размерът на МРЗ за страната да се определя в следните граници:

• Да не бъде по-ниска от линията на бедност за страната;

• Отношението на размера на определената минимална работна заплата към средната работна заплата в България да не бъде по-високо от средното за ЕС  съотношение между тези две величини /усреднено за страните, в които има МРЗ/.

5. На равнище бранш и предприятие могат да се договарят и по-високи размери на МРЗ, като споразуменията обвързват подписалите ги страни, респективно техни членове.