Все още гражданите на България осигуряват по-голямата част от бюджета на държавата. Европейските средства и помощи съставляват малък процент от бюджета. Това обясни днес изпълнителният директор на Института за пазарна икономика Светла Костадинова.

Тя допълни, че към сегашния момент правителството събира около 39-40% от това, което изработват хората. Впоследствие тези средства се използват от държавата, за да може тя да осигури дейностите, които извършва. Тези пари обаче не осигуряват качеството, напротив - някои от услугите се предлагат на двойно по-високи цени от нормалните.

Според различни изследвания оптималният размер на правителството като процент от БВП е по-малък от 25 на сто. В наблюдаваните страни с подобен размер на държавната намеса се отчита икономически растеж в рамките на около 6%, обясни още Костадинова. Тя добави, че намаляването на правителствената намеса води също и до намаляване на корупцията, по-голяма ефективност, повече спестявания, по-голям избор и т.н.

Днес беше представен и традиционният "алтернативен бюджет" на Института за пазарна икономика, който е изготвян при по-ниски данъци. Според разчетите на института прилагането му може да намали с 10% правителствената намеса в икономиката и да остави у хората и бизнеса около 3 млрд. лв. нетно.

Сред предложенията за данъчни реформи са премахването на данък дивидент (5% в момента), премахването на данъчните преференции и осигуровките за държавата (31.3%), както и намаляването на данъка върху печалбата на едноличните търговци от 15 на 10%.

Друго предложение на ИПИ е разпределянето на различни привилегии, като място в детската градина или преференциалните карти за градски транспорт, да е възможно само за определена група хора, която се нуждае от тях.

От института предлагат да се премахне монополът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и да се въведат няколко различни здравни каси, които да могат да предлагат по-голям избор на хората. Освен това икономистите са на мнение, че автономията на университетите трябва да се увеличи.

От ИПИ предлагат още на мястото на осигуровките всеки човек да започне да натрупва пенсионни спестявания, равняващи се на 10% от заплата, които може да управлява самият той, а не държавата. Тази реформа обаче няма да "види свят" в скоро време, а ще се отнася за хората, които в момента са в работоспособна възраст, беше отчетено още днес.

От ИПИ предлагат още да се въведе висок бонус за отложено пенсиониране. Високият бонус за отложено пенсиониране ще премахне нуждата от увеличаване на пенсионната възраст, обясни икономистът от Институт "Отворено общество" Георги Ангелов. Той добави, че тази възможност ще даде на хората шанс да работят дори отвъд пенсионна възраст, като след това те имат възможност да получават двойни пенсии.

Пенсионната система не работи - нито практически, нито теоретично. Тя не предлага никакъв избор - нито младите имат избор къде и колко да плащат, нито пенсионерите имат възможност да изберат кога и как да се пенсионират. Това коментира икономистът от ИПИ Петър Ганев. Той добави, че в системата съществува конфликт - едната част от обществото, която в момента е работоспособна възраст, не иска да плаща толкова високи здравни осигуровки, а другата част от обществото, която в момента получава пенсии, прави всичко възможно да получава повече.

Разликата между сегашната и предложената пенсионна система беше описана с помощта на пица: Според Петър Ганев сегашният пенсионен модел представлява "Очакване финансовият министър да обяви колко сте гладни и каква точно пица ще ядете", докато предлаганият модел представлява: "Самостоятелен избор на пица в заведение - сам си избирате какво да има нея, кога да я изядете и т.н".