В Литва предстоят избори за Сейм. А всички знаем, че има ли избори, здравият разум отстъпва място на политическите интриги, кампании и мръсните игри в името на домогването до властта. Именно вътрешно държавните боричкания в Литва доведоха до подмяната на корпуса на реактора за Първи блок на Беларуската АЕЦ. Показателно е как политическата нестабилност и неяснотата в Литва, особено в навечерието на изборите за Сейм, се отразиха и на съседната им Беларус, която в партньорство с Русия се опитва да намери решение за своите растящи енергийни нужди, изграждайки Беларуската АЕЦ.
След незначителното събитие през юли, когато по време на преносни дейности с кран от фирма подизпълнител на строителната площадка, корпусът на реактора докосна земната повърхност, политическите сили в Литва видяха в Беларус удобен терен за разгръщане на своите предизборни кампании. Истерията от страна на Литва достигна до там, че за пореден път заговориха за спиране на строящата се АЕЦ, въпреки че руските и беларуските експерти проведоха редица експертизи и изпитания по корпуса на реактора, включително и спектрални анализи, които доказаха, че с корпуса всичко е наред, няма щети и дефекти и той може да бъде използван без риск. А за всички, що-годе запознати с ядрената енергетика, е известно, че тук място за компромиси по отношение на сигурност и безопасност няма. Още повече що се отнася до руската държавна корпорация „Росатом“, която има достатъчно богат опит и пуска в експлоатация по един ядрен блок всяка година.
Още в първите дни след инцидента редица експерти се произнесоха дори с насмешка, че „корпусът на реактора не е сервиз за чай“ и че не може такъв инцидент да окаже въздействие върху неговата здравина и надеждност. Въпреки мнението на експертите за безопасността на корпуса на реактора, Беларус пожела, а „Росатом“ прие да подмени корпуса на реактора на Първи блок на строящата се централа в Островец. От една страна, решението на Минск е разбираемо, защото по отношение на ядрената енергетика общественото доверие и приемственост са изключително важни. Още повече, че атомните електроцентрали са съоръжения, които се експлоатират десетилетия наред и непрекъснати съмнения и страхове за тяхната безопасност не биха били целесъобразни за добросъседските взаимоотношения.
От друга страна, въпреки реверанса на Минск, едва ли атаките на Литва по отношение на Беларуската АЕЦ ще спрат до тук. Защото, колкото и неясни да са в момента идеите за изграждане на АЕЦ в Литва, 2400-те мегавата на Беларуската АЕЦ може да се превърнат в сериозен конкурент в бъдеще, особено ако се погледнат амбициите на Беларус централата в Островец да й позволи да изнася електроенергия в ЕС, в Полша, Литва и Швеция. В стремежа си да ограничи бъдещата продажба на ток от Беларуската АЕЦ в Литва, страната дори заговори за крути мерки като изключване на всички електропроводи Литва-Беларус, за да няма техническа възможност за подобно нещо.
Впечатление прави, че „Росатом“ проявява пълно партньорство и разбиране по темата. Дори конструктивно предложи на Минск, ако иска корпусът на реактора за Първи блок да бъде заменен с корпуса на реактора за Втори блок на Беларуската АЕЦ, който се произвежда в заводите от структурата на „Атоменергомаш“. Това според експерти значително би оптимизирало времето, ако се наложи изчакване на ново изготвяне на едрогабаритния детайл. Към момента работата на площадката на Беларуската АЕЦ изпреварва графика. Първи блок бе планирано да бъде готов през 2018 г., а Втори блок - през 2020 г. Общата сума на инвестициите от страна на Русия в строителството на първата в Беларус АЕЦ достига 10 милиарда долара.
Кой ще спечели изборите в Литва и в каква посока ще избере след това страната, бъдещето ще покаже. Изборът на Беларус обаче е ясен и категоричен – сигурни и надеждни ядрени технологии от глобалния лидер „Росатом“, реактори ВВЕР-1200 от най-съвременното поколение „3 плюс“, отразяващи всички постфукушимски норми на безопасност, партньорство с Русия при изграждането на АЕЦ в Островец с два реактора и енергийна стабилност и икономически възход на страната.
