Източноевропейските политици масово се отказват да се борят за новите институционални постове в ЕС, предаде EUobserver. Причината, която се дискутира най-много в кулоарите в Брюксел, е страхът от прекалено големите отговорности.
Един от малкото източноевропейски политици, които се осмелиха да се кандидатират за новите постове (европейски президент и европейски външен министър) е естонският президент Тоомас Хендрик Илвес. Той се интересува както от поста на президент на Съвета на министрите, така и от поста европейски външен министър. Подобно на него и бившият президент на Латвия Вайра Вике-Фрайберга има желание да стане европейски президент.
Именно Вике-Фрайберга обвини ЕС, че провежда избора за тези ключови постове с похвати, подобни на тези, използвани от комунистическите режим. Според нея цялата тайнственост и отричане когато някое име се появи в публичното пространство е маниер на поведение тип „Съветски съюз”.
„Нормално е политиците, които заемат важни постове в своите държави, да не искат имената им да се свързват от рано с европейски постове и при повече кандидати”, контрира шведският премиер Фредрик Райнфелд. Той оприличи откритите кандидатури на действащи държавни лица като поведение „искам да сменя работата си, но ако не успея, се връщам и все още ви обичам, скъпи избиратели”.