В политическите и експертните среди се очертава консенсус за връщане на швейцарското правило от 2014 г. На базата на все още определени допускания за това каква ще бъде инфлацията и какъв ще е ръстът на средния осигурителен доход за 2013 г., очакванията са че по швейцарското правило пенсиите ще бъдат индексирани през 2014 г. с около 2,5%. Това каза Бисер Петков, управител на Националния осигурителен институт (НОИ), пред в. „24 часа“.
По думите му за сравнение при използване на индекса на потребителските цени осъвременяването ще бъде с около 1,8%.
Петков обясни, че швейцарското правило е един от механизмите за индексиране на пенсиите, който има варианти.
"В българското законодателство през последните години е заложено т.нар. златно швейцарско правило за индексиране на пенсиите с 50% от ръста на цените и 50% от ръста на средния осигурителен доход. То присъства като законов текст от 2006 г., но не е било прилагано в чистия си вид“, каза още шефът на НОИ.
Първите години е имало индексиране с по-високи проценти, а в последните години пенсиите са били замразени и е нямало осъвременяване. От 2012 г. швейцарското правило беше заменено с механизъм за осъвременяване на пенсиите с индекса на потребителските цени от предходната година с мотива, че швейцарското правило е "скъпо" за осигурителната система в условия на криза, обясни още той.
Бисер Петков коментира още, че държавната пенсионна схема е от такъв тип, че разходите за пенсии да се финансират преимуществено от осигурителни вноски. По думите му обаче още от 2000 г. се наблюдава тенденция за нарастване на участието на държавата във финансирането на пенсиите, която се засилва след 2007 г.
"Ако през 2000 г. държавата е участвала във финансирането на разходите по бюджета на ДОО с около 20%, то през 2010 г. този процент стигна 59,а за 2012 г. е около 54%. Тоест осигурителните вноски финансират по-малко от половината от разходите за пенсии", заяви управителят на НОИ.
Според него това прави системата финансово неустойчива и в голяма степен зависима от държавния бюджет. "Това не е нова констатация, много аналитични материали на НОИ и Сметната палата показват тенденция на влошаващо се финансово състояние на държавното обществено осигуряване", каза още той.
В отговор на въпрос за ефекта т.нар. реформа "Дянков" с увеличаването на осигурителния стаж и възрастта за пенсиониране с по 4 месеца през 2012 и 2013 г. Петков заяви, че през 2012 г. той се е изразявал в значително по-малък брой нови пенсионери - 19 720 души по-малко в сравнение с 2011 г.
По думите му икономията от неотпуснати пенсии е около 35,5 млн. лв. "За 2013 г. очакваме с около 9600 по-малко нови пенсионери и около 21 млн. лв. по-малко разходи", каза той.
Според Бисер Петков замразяването на тази реформа от 2014 г. би довела до увеличаване на допълнителните разходи за пенсии, които ще достигнат около 45,5 млн. лв., ако замразяването на възрастта и стажа на нивото от 2013 г. е само за пенсионирането по чл. 68 от кодекса, тоест масовата категория. "Ако замразяването на възрастта обхване и лицата, които имат категориен стаж, това ще доведе допълнително до повече разходи за пенсии в размер на 9,5 млн. лв. Или общият ефект ще е от порядъка на 55 млн. лв.", смята още шефът на НОИ.
Петков каза още, че подкрепя идеята за автоматично вдигане на възрастта за пенсиониране според продължителността на живота.
"Обвързването на възрастта за пенсиониране с продължителността на живота е механизмът, чрез който може да се ограничи политическата намеса в този обществено чувствителен въпрос за възрастта за пенсиониране", заяви шефът на Института.
В отговор на въпрос за това колко ще струва падането от 2014 г. на тавана за новоотпуснати пенсии и колко, ако е за всички, той заяви, че за следващата година разходът ще е 120 млн. лв. "Ако се приложи действащата норма и отпадне таванът само за новоотпуснатите пенсии, допълнителният разход ще е около 12 млн. лв. годишно", смята Петков.
Относно идеята за увеличение на максималния осигурителен доход, Петков коментира, че смисълът от него е стимулиране на доброволното пенсионно осигуряване. "От друга страна, наличието му е регулатор на размера на пенсиите и той би позволил да се приеме отпадане на тавана за пенсиите, отпуснати от началото на 2014 г.", каза той.
По думите му от гледна точка на осигурителната система увеличаването на максималния праг води както до увеличаване на приходите от вноски, така и до увеличаване на разходите, защото таванът на пенсиите е свързан с него. Нетният ефект за бюджета на ДОО е положителен, приходите са повече от разходите.
"Заради това смятам, че политиката на плавно увеличаване на максималния осигурителен доход е благоприятна. Ако покачването е твърде високо, има опасност някои хора да променят осигурителното си поведение и разчитаният приход да не постъпи в системата", заяви Бисер Петков.
