България се обяви срещу поставянето на задължително условие в бъдещия регламент за развитие на селските райони държавите-членки да изразходват минимум 25% от бюджета на програмите за развитие на селските райони за мерки с екологична насоченост, съобщиха от Министерство на земеделието и храните.

Такива мерки са например агроекология, климат, биологично земеделие, “Натура 2000”, управление на водите и необлагодетелствани райони. Против налагането на минимален праг от 25% се обявиха и страни като Италия, Германия, Холандия, Люксембург и Финландия.

„Вместо това държавите-членки трябва да могат да приспособят нивото на плащане в съответствие със  собствените си специфики и трудности, защото нищо не гарантира, че въвеждането на задължителен минимален размер ще доведе до съразмерни резултати в различните държави-членки”, заяви заместник-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова пред участниците в Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Люксембург.

Тя подчерта, че страните-членки трябва да могат да определят най-целесъобразните мерки в зависимост от стратегията си за развитие на земеделието и селските райони.

През настоящия програмен период  регламентът за селските райони предвижда задължителен минимален процент от 25% от общия бюджет на програмата да е насочен към екологични мерки и това създава трудности в пълното усвояване на евросредствата, припомни Боянова.

Предоставянето на право всяка държава да заложи реално необходимия й ресурс за мерки с екологична насоченост ще създаде добри условия на България да постигне целите на Общата селскостопанска политика.

Дебатът по бъдещата политика за земеделието и селските райони продължава, като страната ни за първи път участва активно и пълноценно в подготовката на законодателството в тази област.