Кредитните деривати не предизвикаха кризата, но срив на пазара на тези инструменти ще доведе до такива проблеми, каквито световната икономика досега не е виждала. Българските институции имат много минимално участие на пазарите на деривати, отбеляза н.с Димитър Статков по време на организираната от БАН научна дискусия по "Реформи на международната финансова система и глобалната финансова криза", която се проведе днес.

За да предотвратят кризата, повечето правителства в момента прибягват до изкупуването на т.нар. "токсични активи". "Следващата стъпка ще бъде опит да се оправят неразбориите на тези пазари", допълни Статков.

Пазарът на кредитните деривати през 2006-2007 година се изчислява на около 50 трилиона долара. В началото на 2001 година стойността му достигаше няколкостотин милиарда долара, отбеляза експертът. За сравнение, стойността на пазара на ипотечните облигации, чийто крах предизвика последната финансова криза, се изчислява на между 1 и 2 трилиона долара.

Главните играчи на пазара за кредитните деривати са банките. Това е нормално, тъй като банките основно отпускат кредити. Напоследък се появиха и хедж фондовете, чийто дял непрекъснато нараства. Един от проблемите на пазара на кредитните деривати е прекалената концентрация. Най-големите организации на пазара са около 20 институции. Сред тях например е Merrill Lynch, която има сключени сделки на стойност около 8 трилиона долара.

Голямата концентрация на играчите обуславя и корелацията на пазара. Кризата при един от тях един предизвиква верижна реакция. Пример в тази насока е например AIG, която е сключила сделки на стойност около 400 млрд. долара. Един от основните референти, с който е сключила тези задължения, е Lehman Brothers, която фалира през септември 2008 година. 

Огромната стойност на пазара, липсата на прозрачност и на правила допринасят за високия риск на тези инструменти.

Кредитните деривати имат и положителни страни

В същото време обаче кредитните деривати са по-гъвкави инструменти и разходите за издаването им са по-малки. Липсата на регулация също може да се разглежда като позитив, коментира Статков. Всъщност кризата донякъде е причинена и от прекомерната регулация на финансовите пазари, смята още Статков. Банкерите се опитват да „прескочат” правилата и това води до т.нар. „казино” икономика. По този въпрос в БАН се породи и спор. Кризата е на неолибералния модел, т.е. липсата на правила е довела до финансовия срив, беше тезата на ст.н.с д-р Владимир Царевски.

Промените

По отношение на промените на пазара за кредитни деривати експертите в световен мащаб обсъждат няколко възможности кризата да бъде избегната. На първо място правителствата трябва да продължават да изкупуват токсичните активи. Промяна може да предизвика и идеята на Европейската комисия за създаване на централизирана клирингова къща на пазара. „От миналата седмица в САЩ вече действа такава институция”, поясни Статков. Необходими са и промени в регулационната рамка и усъвършенстването на стандартизираната документация, допълни експертът.