С Бюджет 2010 се очертава зрелищата през следващата година да бъдат повече от хляба. Така определи проектобюджета за следващата година вицепрезидентът на КНСБ Николай Ненков пред БНТ, предаде БГНЕС.

Притесненията на синдиката са в три основни посоки. От една страна по разходните пера редица плащания се замразяват на равнищата от тази година, заяви Ненков. По думите му, това са минимална работна заплата и заплатите в бюджетния сектор, които може и да се намалят. Според него от гледна точка на системата за държавно обществено осигуряване, няма да се спазят разпоредбите от Кодекса за социално осигуряване.

Ненков допълни, че са замразени са всички видове обезщетения и помощи, като на преден план са обезщетенията за безработица. Той каза още, че се получават и противоречия със законодателството, тъй като в Кодекса за социално осигуряване се казва, че обезщетението за безработица трябва да бъде 60% от трудовия осигурителен доход. Вицепрезидентът на КНСБ пример с човек, който е получавал 1000 лева и след като остане безработен ще трябва да получи обезщетение от 600 лева.

Фискалният резерв в момента е около 7,5 милиарда лева, заяви Ненков. По думите му, Законът за бюджета гласува минимално ниво на фискалния резерв за съответната бюджетна година, с което се получава луфт от милиард - милирад и нещо. Тези пари биха могли да се използват за фондове, в които има много големи дефицити, каза още той. Само дефицита при фонд "Безработица" е 90 милиона лева, общият дефицит на системата на Държавно обществено осигуряване е 2,1 милиарда лева, съобщи синдикалистът.

От своя страна старши икономистът в институт "Отворено общество" Георги Ангелов заяви, че Бюджет 2010 в сегашния си вариант увеличава преразпределението през държавата, тоест отнема повече от данъкоплатците и в този смисъл може да бъдат ударени работещите и икономиката, вместо да им се помогне да излязат от кризата и така тя би се задълбочила. По думите на Ангелов, трябва да се облекчи пазарът на труда, да се създават работни места, а не хората да бъдат уволнявани и след това да им се създава изкуствена субсидирана заетост. В крайна сметка и бизнесът затяга коланите и домакиствата затягат коланите, трябва и държавата да затегне своя колан, категоричен беше икономистът. Ако държавата разпусне колана това означава, че тежестта ще се прехвърли на някой друг, допъни той.