КНСБ ще инициира създаването на Работнически парламент. Това предвижда програмата на организацията до 2022 година, представена от президента Пламен Димитров и утвърдена на 8-мия конгрес на конфедерацията.

Целта е да се създаде платформа, в която работниците, дори и тези, които не членуват синдикати, да могат да изказват искания, мнения или препоръки към останалите социални партньори, като работодатели, правителство и международни организации, обясни Пламен Димитров.

Подобна структура ще бъде "гласът" на работеща България, каквото беше и мотото на приключилия конгрес. Затова отива на КНСБ да бъде организатор и основен двигател на такава инициатива, каза лидерът на конфедерацията.

Тепърва ще се търси конкретната форма на организация на този форум. Все още не е ясна и честотата, която "парламентът" ще се събира. Възможно е това да става на половин или на една година. Като начало регионалните структури на КНСБ ще установят контакт с всички подобни организации на тяхна територия - като други синдикални организации, работнически комитети, НПО и др., за да сондират идеята на новото ръководство на конфедерацията.

Програмата на КНСБ залага и на нова философия в икономиката, за да се постигне очакван ръст от поне 4-5 на сто годишно. Основни точки в нея са оптимизация на данъчната система – необлагаем минимум и прогресия, недопускане закриването на работни места по екологични директиви, приватизация и концесии със социални клаузи.

В областта на образованието програмата предвижда обвързване на тази сфера с квалификацията с перспективите на развитие на икономиката и бизнеса, както и създаване на Национален и/или секторни фондове за обучение и квалификация.

За доходите програмата на конфедерацията предвижда достигане 60% от средното ниво на ЕС през колективно договаряне и промени в разпределението. Минималната работна заплата пък трябва да бъде до 50% от средната за страната по общоприет механизъм за договаряне.

Важно решение на конгреса е въвеждане на "заплата за издръжка” (living wage) като надграждащ МРЗ ориентир, както и защита на "новата заетост” – в дигиталните платформи или споделената икономика, чрез минимално заплащане на труда. За безработните също се предвиждат мерки в програмата на КНСБ – обезщетенията за хора без работа трябва да се повишат до 60-65% от дневната МРЗ за страната.

Обезщетението за гледане на дете до 2 г да бъде процент от това за бременност и раждане, а не еднаква сума, предлага още конфедерацията и ще търси преговори това да се случи възможно най-бързо.

Конгресът прие още и две декларации – за доходите, в която се предвижда минималната работна заплата да достигне 800 лв., а средната – 1700 лв. през 2022 г, както и за развитието на организацията в петгодишния синдикален мандат на ръководството. Конгресът гласува и няколко заключителни документа – на националната конференция по заплащането и правата на хората на труда, както и на международната конференция "Дигитализация на труда", която се проведе паралелно с осмия конгрес.