Капиталовите пазари в Европа и САЩ завършиха вчерашната сесия в червената зона. Влияние им оказаха изявленията на централните банки. Въпреки оптимистичната прогноза на Джанет Йелън и трите индекса на Уолстрийт се понижиха. По-съществено се оказа влиянието на Марио Драги, след речта му в Португалия всички основни национални индекси изтриха от печалбите си от началото на седмицата.
Президентът на Федералния резерв на САЩ Джанет Йелън в Лондон направи дългосрочна прогноза, че „няма да има нова финансова криза, поне докато е жива", благодарение главно на реформите в банковата система след катастрофата през 2007-2009 години. Йелън отново потвърди, че централната банка на САЩ ще продължи да повишава основната лихва постепенно.
Въпреки оптимистичната прогноза и трите основни индекса зад Океана затвориха с понижения. Най-голямо е при технологичния Nasdaq, който се срина с 1,6% до 6 146,62 пункта. С това беше сложена точка на продължилия няколко поредни сесии възход на измерителя, което се дължи на поевтиняване на акциите на най-големите технологични компании в САЩ Apple, Microsoft и Alphabet. Най-много спаднацената на книжата на Alphabet, след новината, че Европейският съюз глобява търсачката с рекордните 2,7 милиарда долара.
Широкият индекс S&P 500 отписа 0,81 процента до 2 419.38 пункта. Измерителят на „сините чипове" Dow Jones загуби 0,46 процента до 21 310,66 пункта.
И ако за американския фондов пазар изявлението на Йелън не оказа съществено влияние, то за европейските индекси позицията на президента на Европейската централна банка Марио Драги се оказа притискаща за фондовите пазари на Стария континент. За първи път Драги обяви от Лисабон, че след 2018 година паричната политика на регулатора в еврозоната ще бъде „доста по-малко амбициозна" и ЕЦБ ще се освобождава постепенно от закупуваните през последните две години активи за подпомагане на икономиката на страните от валутния съюз. По думите на Драги, регулаторът на еврозоната „внимателно и постепенно ще адаптира паричните стимули към икономическото възстановяване".
Единствено банките, които от дълго време страдат от паричната политика на ЕЦБ, бяха подкрепени от Драги, като секторният индекс на банките от еврозоната нарасна с 1.4%.
Националните индекси също се озоваха в червената зона. Най-голямо беше понижението при германския DAX, който отчете спад с 0,78% до 12 671 пункта, френският САС 40 загуби 0,7% до 5 258 пункта, а британският FTSE 100 се понижи с 0,17% до 7 434 пункта.
