Най-големите страни от еврозоната се готвят за надпревара за постове, които през следващите 15 месеца ще преобразят най-влиятелната институция във валутния съюз - Европейската централна банка (ЕЦБ).

В хронологичен ред изтичат мандатите на председателстващата единния банков надзорен орган към ЕЦБ Даниел Нуи (31 декември 2018), на главния икономист Петер Прат (31 март 2019), на президента Марио Драги (31 октомври 2019) и на члена на управителния съвет на Европейската централна банка Беноа Кьоре (31 декември 2019). Мандатите им изтичат през следващите 15 месеца.

Назначенията в шестчленния борд на ЕЦБ са чисто политически. Имената на следващия президент на ЕЦБ и новите ръководители на Европейската комисия, както и на Европейския съвет, изглежда, ще бъдат договаряни като част от един пакет.

Ръководителят на надзорния орган на ЕЦБ се определя от самата банка, но също е обект на политическо одобрение и съответно на различни лавирания.

Президентите на ЕЦБ обикновено се избират измежду 19-те управители на национални банки от еврозоната, които влизат в управителния съвет на ЕЦБ заедно с шестимата членове на съвета и трябва да бъдат икономисти на изключително равнище.

Трите големи страни - Германия, Франция и Италия - имат де факто право на място в съвета, така че останалите 16 държави си поделят оставащите три места. Италия обаче може да остане извън борда за над една година, тъй като Драги едва ли ще бъде наследен от италианец. Тъй като следващото място в управителния съвет, което се овакантява, е на Франция, възможно е на Италия да й се наложи да чака, докато изтече мандатът на Ив Мерш на 14 декември 2020 година.

Една страна има право само на едно място в съвета. Така че, ако например германец бъде назначен за президент на ЕЦБ, другият германец в съвета Сабине Лаутеншлегер се очаква да подаде оставка.

Холандия, Франция и Италия са имали шефове на ЕЦБ в миналото и според някои те не трябва отново да получават този пост, докато другите страни не получат шанса за свои представители на него.

Парламентът често се оплаква от недостатъчното жени на ръководни постове в ЕЦБ. В момента само двама от общо 25 членове на управителния съвет са жени.

Германия със сигурност мисли, че е неин ред. Президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман настрои доста хора срещу себе си. Той публично критикува програмата на ЕЦБ за стимулиране на икономиката, на която според мнозина се дължи съживяването на растежа. Той влезе в открита схватка с италианския премиер за фискалната дисциплина. Според информации в медиите Берлин ще поиска председателството на Европейската комисия и няма да води тежка битка за Вайдман.

Вайдман остава в надпреварата. Други често споменавани имена са Франсоа Вилроа дьо Гало (Франция), Оли Рен и Ерки Ликанен (и двамата от Финландия), Клаас Кнот (Холандия) и Филип Лейн (Ирландия). Кьоре (Франция) също е споменаван от медиите, но като предишен член на борда той няма право отново да бъде назначен. Някои намекват, че ако той подаде оставка преди номинацията, може отново да има право да бъде назначен, но такава стъпка би била безпрецедентна и в разрез със смисъла на закона, а другите страни от еврозоната едва ли биха я одобрили.

За поста главен икономист надпреварата, изглежда, е между Лейн и естонеца Ардо Хансон. За ръководител на надзорния орган Шарън Донъри от Ирландия, изглежда, е фаворит. Назначаването на Донъри обаче може да затрудни Лейн в стремежа да получи място в съвета, тъй като това ще даде на Ирландия две водещи позиции в банката.