Страните от региона на Югоизточна Европа не трябва да се състезават помежду си. Това посъветва днес по време на лекция в НДК известният маркетингов специалист професор Филип Котлър. Той даде пример с производството на автомобили и посочи, че ако всяка страна се опитва да наложи своя марка на пазара, то в крайна сметка никой няма да успее да прави пари от тази дейност. За да не се стигне до там Котлър препоръча всяка страна да се съсредоточи в това, което може най-добре, и да дава на съседите си това, от което имат нужда.

Като пример за добра практика в тази насока Котлър посочи страните от Югоизточна Азия, като Камбоджа, Индонезия и Малайзия, които се опитват да разпределят така нещата, които произвеждат, че да не се дублират.

"Дерегулацията и приватизацията промениха България към по-добро", обясни още Котлър. Той добави, че това основно се чувства в повечето частна собственост и по-малкото регулации. Професор Котлър направи паралел с Близкия Изток, където (по данните на наскоро публикуван доклад) работният процес на хората на държавна работа трае едва 23 минути на ден. „Тези хора практически са безработни. Как може една държава да просперира, ако хората в нея работят по 23 минути на ден?", попита риторично професор Котлър.

"По времето на комунизма проблемът на българските стоки беше свързан не с маркетинга, а с производството. Имаше недостиг. Проблемът тогава беше как да бъде произведено повече", обясни проф. Котлър и допълни: "Сега, във времето на свръхпроизводство, вашите фирми трябва да бъдат научени на изкуството на намиране на потребители и как да докажете, че това, което произвеждате вие, е по-добро". Според проф. Котлър България трябва да убеди света в качеството на стоките си.

В рамките на лекцията, която беше изнесена в НДК, беше засегнат и въпросът с т.нар "стари" медии - телевизия, радио и вестници, и "новите" такива, като блогове, Интернет и YouTube. Проф. Котлър призова хората, които инвестират в традиционните медии, да не се отказват от вложенията си в тях, ако те все още са печеливши. Но оосновната му препоръка беше фирмите у нас да започнат малко по малко да експериментират с инвестиции в интернет медиите тук и сега, а не да чакат края на рецесията.

„Няма универсален начин за излизане от рецесията", обяви още маркетинг гуруто. Той обясни, че компаниите в света в момента могат да бъдат разделени на четири групи и за всяка една от тях има специфичен начин за излизане от кризата:

1. "Силни компании" (В тази графа влизат компании, които са осигурени финансово и са достатъчно известни в международен план) - във време на криза тези компании трябва да изкупят конкурентите си или част от техните активи. „Времето на криза е идеално време да атакувате тези, които са по-слаби от вас", препоръча професор Котлър. Той добави, че е виждал как това се случва в други части на света.
2. "Стабилни компании" (Силни финансово компании със слаб маркетинг) - за тези компании беше препоръчано да бъдат наети хора, които са достатъчно навътре в маркетинга. Тази мярка ще позволи на съответната фирма да подобри представянето си.
3. "Компании, борещи се за оцеляване" (Компании, които са зле финансово, но имат силна маркетингова позиция) - съветът на Котлър към тези компании беше те да намалят разходите си - в това число да предоговорят дълговете си с доставчиците. Като пример за добро съкращаване на разходите беше дадена американската авиокомпания Delta Air Lines. Когато на нея й се е наложило, служителите й са се съгласили да им бъдат намалени част от заплатите, защото другият вариант е предлагал уволнения.
4. "Компании, които са "на ръба" (Компании, които са зле и по отношение на маркетинга, и по отношение на финансите) - съветът ма проф. Котлър към тези компании е "закриване и възможно най-бързо разпродаване на активите".