Градската управа на Хавана временно е спряла да издава лицензи за частни ресторанти от септември насам. Това ще остане в сила, докато властите се убедят, че досега отворените заведения са работили законно, поясни местен чиновник, цитиран "Ройтерс".

Строгите мерки могат да нанесат удар по предстоящия туристически сезон в Куба и са поредният знак, че комунистическото правителство се колебае до каква степен да либерализира икономиката си, отбелязва агенцията.

"Мярката е само временна и ще остане в сила, докато приключим с одита на вече отворилите ресторанти. Наясно сме със значението на този бизнес за икономиката на града ни и правителството иска секторът да се развива успешно, но в рамките на закона", поясни Исабел Амсе, старши служител в градската управа на кубинската столица.

Частните ресторанти процъфтяват, откакто преди 6 години президентът Раул Кастро отслаби ограниченията върху малките фирми, най-вече в Хавана. В града има над 500 частни заведения за хранене и общо над 1700 за страната.

Амсе обяснява, че градските чиновници са се срещнали със собственици на 129 ресторанта, за да обсъдят нарушения като купуване на хранителни стоки от черния пазар, проституция, укриване на на данъци, съмнителни източници на капитал, работа след 3 часа сутринта и др.

Много собственици се оплакват от прекалено големите данъци и непонятни ограничения като горната граница за седящи места.

Най-голямото оплакване на частния бизнес е, че е задължен да купува стоки от търговци на дребно, често с огромни надценки – за разлика от държавните ресторанти, пред които няма подобни рестрикции.

Натискът върху малкия бизнес не е нещо ново в Куба. Въпреки че правителството се стреми да насърчава частната инициатива, то гледа да не допуска предприемачите да стават прекалено успешни и това да доведе до голям дисбаланс в доходите на населението.

Частният сектор вече осигурява работа на 27% от заетите при 16.2 на сто през 2010 г. Въпреки това той формира едва 12% от брутния вътрешен продукт на Куба.