"Почти шест месеца от встъпването си в длъжност правителството на премиера Бойко Борисов започна да изпълнява своите обещания за върховенство на закона и за икономиката, печелейки слава( и средства) от Европейската комисия". Това гласи грамата на дипломатката от посолството на САЩ у нас Сюзън Сътън до Държавния департавент на САЩ. Грамата, публикувана на сайта Wikileaks.ch, цитиран от БГНЕС.

Макар да изглеждаше, че отстъпва от първоначалната си антируска риторика в сферата на енергетиката, правителството следваше дългосрочен трансатлантически дневен ред, който включваше вероятно приемане на един задържан от Гуантанамо, увеличаване на подкрепата за Афганистан и голям интерес към приемането на елементи на противоракетна отбрана на българска територия. Борисов, когото делят пет места от парламентарното мнозинството, успя да постигне "плаващо мнозинство" чрез ловки действия и налагането на строга дисциплина сред парламентарната група на ГЕРБ.

Без реална опозиция, която да тревожи и затруднява, най-голямото предизвикателство пред Борисов е липсата на опитни и квалифицирани кадри",  пише в грамата.

Бившият бодигард и бивш кмет на София Бойко Борисов взе властта на 27 юли 2009 г. с обещанието да се справи с организираната престъпност и корупцията, да елиминира усещането за безнаказаност, което цареше в работата на предишните правителства и свързаните с тях бизнес интереси, и да възстанови репутацията на България пред ЕС. Опиращо се на върховенството на закона, правителството правителството започна да действа решително и постигна резултати. Разследват се възможни криминални действия на седем бивши министри, срещу двама от които има официални обвинения. Извършени бяха промени в законодателството, за да се реформират Министерството на вътрешните работи и ДАНС с цел да се премахнат дублиращите се функции и да се подобри междуведомственото сътрудничество. Създадена бяха междуведомствени звена за борба с организираната престъпност, прилагат се нови мерки срещу прането на пари. Постигнатият съществен напредък срещу корупцията и организираната престъпност и успеха при разбиването на две големи престъпни групировки (едната за отвличания, а другата за автокражби) запазиха висок рейтинга на Борисов. Усилията на правителството спечелиха одобрението на ЕС, който размрази близо 300 млн. щатски долара от предприсъединителните фондове.

Икономиката е сферата, която през тези първи 6 месеца изискваше повече внимание от страна на правителството. Наследявайки 11-процентов бюджетен дефицит, формиран от огромните разходи на воденото от социалистите предишно правителство, новият вицепремиер и министър на финансите Симеон Дянков (бивш служител на Световната банка) веднага започна да налага фискален ред у дома. Това не бе нито лесно, нито безболезнено. Дянков спря плащанията по повечето договори на правителството, а в после намали разходите на публичната администрация и отбраната, постигайки почти балансиран бюджет за 2010 г. Равнището на безработицата в България се е увеличило от 6,3% през декември 2008 г. до 9.1% през декември 2009 г. и се очаква да достигне 11.4% през 2010 година. Светлата страна е, че България успя да избегне помощта на МВФ и вероятно ще бъде единствената страна в ЕС, която ще изпълни критериите от Маастрихт през 2010 година.

Борисов запази трансатлантическата ориентация и предостави пълномощия на най-проамерикански настроените членове на кабинета си (включително вицепремиерите Цветанов и Дянков и военния министър Младенов, който от 20 януари ще стане министър на външните работи). Въпреки силно ограничения бюджет, той увеличи българското участие в Афганистан и намери пари за българо-американски центрове за обучение. България силно подкрепя плановете за противоракетна отбрана на САЩ в региона и предложи да приеме на своя територия част от елементите на ПРО. Когато бяха помолени да обмислят приемането на затворник от Гуантанамо, премиерът и вътрешния министър предприеха бързи действия това да се случи, влагайки политически капитал, за да спечелят подкрепата на опозиционните партии. (Очаква се пре януари Министерският съвет на България да одобри приемане на затворника.)

В областта на енергетиката Борисов показа по-малко решителност. След като обеща пълна ревизия на всички големи енергийни проекти, които предишното проруско настроено правителство започна с Москва, оказва се, че във всичките тези проекти все още има живот. Българите продължават участието си в "Южен поток", но опитвайки се да постигнат възможно най-добрата договорка на всеки един етап от проекта, докато петролопроводът "Бургас-Александруполис" е в етап на задържане. Що се касае до проекта за АЕЦ "Белене", който стана синоним на непрозрачност и подкупничество, до нас достигат обезпокоителни слухове, че правителството, след като не вижда начин да излезе от проекта и без никави средства за финансирането му - обмисля да даде дял от проекта на руските си партньори.

Да управляваш "плаващо мнозинство" и беззъба опозиция

Повечето местни анализатори счетоха решението на Борисов да сформира правителство на малцинството за безотговорен хазарт. Сега повечето приемат, че това е било гениално хрумване. Парламентарната група на ГЕРБ е съставена от млади и неопитни хора, но те показват абсолютна партийна дисциплина и лоялност. Нашите контакти показват, че те се развиват с времето. Борисов продължава да разчита на сигурната подкрепа на ултрадясната партия "Атака" и дясноцентристката Синя коалиция, за да събере допълнителните пет гласа, от които се нуждае в парламента. Отношенията с третата партия в "плаващото мнозинство" на Борисов - дясноцентристката "Ред, законнност, справедливост" - се разпаднаха, но с незначителни последици върху способността на ГЕРБ да постига целите си в парламента.

Истинската опозиция в парламента са БСП и ДПС, които претърпяха вътрешни сътресения след загубите на последните парламентарни избори. Фокусирани върху вътрешнопаритйните борби и възстановяването на своите редици, те оказват слаба съпротива срещу действията на ГЕРБ. В тази празнота стъпи президентът Георги Първанов, бивш лидер на БСП, който открито и лично критикува Борисов за действията му в икономиката и енергийната политика и за известно време отказа да одобри решението на правителството за отзоваване на посланиците в САЩ и Турция. Спорът между Борисов и Първанов се разреши някак си през последните седмици, когато Борисов омекна спрямо енергийните проекти с Русия, на които Първанов държи.

Това правителство показва политическа воля за истински промени. Ахилесовата му пета е липсата на кадри с опит. Човешкият капитал се превърна в проблем по време на формирането на правителството, когато Борисов не можа да намери и един, достатъчно неопетнен професионалист в сферата на енергетиката, за да оглави министерството на енергетиката, което премиерът се бе надявал да създаде. Гигантското Министерство на икономиката и енергетиката никога не е било реформирано и сега нито икономиката, нито енергетиката получават грижата, от която се нуждаят.

Проблемът с "късата пейка" на Борисов отново излезе с пропадналата кандидатура на Румяна Желева за еврокомисар. С безвъзвратно ощетена репутация, Румяна Желева не можеше да се върне на предишния пост като външен министър и Борис нямаше друг приемлива кандидатура освен на добре възприемания военнен министър Младенов. След като имаше толкова малко хора, на които да разчита, Борисов трябваше сам да се товари.

"Научаваме, че Борисов дори се заигравал с идеята да стане външен министър при първите признаци на проблеми с номинацията на Желева". Извън сферата на правото и отбраната, където поне засега той има способен екип, Борисов се превръща в необичаен микро мениджър. Неговата желязна хватка в парламента в съчетание с централната му роля в правителството го правят уязвим на обвинения, че създава авторитарна държава в руски стил. Но засега подобни критики слабо отекват в средния българин, който още иска техният прям и бояк премиер да успее.