Дипломатът от кариерата и досегашен посланик на България във Франция Марин Райков ще оглави служебното правителство, формирано от президента Росен Плевнелиев. Той ще бъде и министър на външните работи.

Това обяви самият държавен глава в сградата на "Дондуков" 2. Минути по-късно от прессекретариата на държавния глава публикуваха пълния състав на служебния кабинет, както и правомощията му. Предлагаме ги на вашето внимание:

Екатерина Захариева, вицепремиер и министър на регионалното развитие.
Деяна Костадинова, вицепремиер и министър на труда и социалната политика.
Илияна Цанова, вицепремиер по управление на средствата от Европейския съюз.
Драгомир Йорданов, министър на правосъдието.
Проф. Иван Станков, министър на земеделието и храните.
Калин Христов, министър на финансите.
Кристиан Кръстев, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Николай Милошев, министър на образованието, младежта и науката.
Проф. Николай Петров, министър на здравеопазването.
Петя Първанова, министър на вътрешните работи.
Петър Стойчев, министър на физическото възпитание и спорта.
Роман Василев, министър за развитие на електронното правителство.
Тодор Тагарев, министър на отбраната.
Владимир Пенев, министър на културата.
Юлиан Попов, министър на околната среда и водите.

Асен Василев, министър на икономиката, енергетиката и туризма

Служебното правителство, назначено от президента Росен Плевнелиев, разполага с пълния обем от правомощия, които Конституцията и законите предвиждат за Министерски съвет, излъчен от Народно събрание, но с ограничения в неговите правомощия, които произтичат от невъзможността на този кабинет да предприема действия, за които е необходим акт на парламента.

Служебното правителство не може да променя Закона за държавния бюджет на Република България, както и данъчната политика. Ако не е налице предварително съгласие, дадено от настоящото Народното събрание,  служебното правителство не може да взема държавни заеми.

Служебният кабинет не може да изпраща български въоръжени сили извън страната или да разрешава пребиваването на чужди на българска територия, тъй като това е от компетентността на Народното събрание. Правителството, назначено от държавния глава, не може да сключва също така международни договори или да денонсира сключени договори, за които чл. 85 от Конституцията изисква ратификация.

--------------------------------

"Вярвам, че служебният премиер трябва да бъде добър дипломат", каза Плевнелиев при представянето на новото правителство. Той трябва да бъде "умерен, разумен, компетентен, да бъде наясно със ситуацията в България и региона и да защити интересите на страната ни в Брюксел”, стана ясно още от изказването на президента.

"От утре България за трети път ще бъде управлявана от служебно правителство. Именно служебните правителства са задавали правилната посока за излизане от кризата“, каза в речта си президентът. Той увери, че всеки от избраните министри е безспорен капацитет в своята област, всички са експерти в специалността си и никой не е бил агент на Държавна сигурност.

Три дами ще са вицепремиери - на икономическото развитие, на социалната политика и на еврофондовете, обяви президентът.

Министерството на вътрешните работи също ще се оглавява от дама. Актьорът Владо Пенев ще е министър на културата.

"Освен добър финансист, министърът на финансите е и добър икономист", заяви Плевнелиев. Поста ще бъде зает от подуправителя на БНБ Калин Христов, съобщиха от Централната банка минути след пресконференцията на президента.

Отделен министър ще отговаря специално за електронното правителство.

Президентът посочи, че един от заместник-министрите в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) ще работи специално за развитието на малките и средните предприятия. Ще се работи за изплащането на задълженията към тях.

Служебното правителство ще работи за повишаване на доверието в институциите. Ще бъде създаден граждански борд за честни избори, който ще бъде на пряко подчинение към министър-председателя.

Служебното правителство ще служи на хората, а не на партийни елити, “ще прави политики, но няма да политизира”, ще помогне за провеждането на следващите изборите, подчерта президентът.

Президентът подчерта, че отговорността за състава на правителството е изцяло негова. “Формирането на служебния кабинет бе моя отговорност, не съм допускал влияние от никого и не съм гледал ничия политическа ориентация", посочи Росен Плевнелиев.

По думите на държавния глава социалната криза е прераснала в политическа, а след това - и в парламентарна. В края на речта си той допълни, че трябва да се направи всичко възможно кризата да не се превърне в икономическа.

Той подчерта, че основните ни проблеми са ниските доходи, "но да си беден не е диагноза”. За целта трябва да се работи върху повишаването на доходите и срещу безработицата.

По думите на Плевнелиев Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) трябва да измине своя път и да стане прозрачен регулатор. За целта е необходим пълен одит, резултатите от който да бъдат  публични, както и сключваните договори. “Основните проблеми в енергетиката трябва да излязат на светло”, заяви Плевнелиев и поиска ценообразуването на електроенергията да бъде осветено.

Освен това президентът посочи, че монополите в различни сфери на обществения живот трябва да бъдат разбити и да се въведат антимонополни принципи.

"Направих четири кръга от консултации и свиках Националния съвет по национална сигурност, които показаха изчерпан лимит на доверие в настоящото Народно събрание", припомни държавният глава. Народното събрание ще бъде разпуснато в петък (15 март). Предсрочните парламентарни избори ще се проведат на 12 май.

Президентът Росен Плевнелиев заяви, че трябва да се даде шанс на новото служебно правителство и “след това да ги съдим”. "Пожелаваме си едно – работата и компетентността да победят“, каза държавният глава преди да даде думата на Марин Райков, който очерта основните задачи на своя кабинет.

До сформирането на служебен кабинет се стигна, след като премиерът Бойко Борисов подаде оставката на своето правителство на февруари 2013 г. под натиска на голямото обществено недоволство, продиктувано от високите сметки за ток и парно. Впоследствие и трите парламентарно представени партии, на които беше връчен мандат за съставяне на правителство според конституционната процедура - ГЕРБ, "Коалиция за България" и ДПС, отказаха да съставят кабинет.

Последна актуализация: 17:00 часа