В класическата научнофантастична сага на Айзък Азимов „Фондацията“ професорът по математика Хари Селдън успява да предскаже далечното бъдеще, използвайки метод, наречен психоистория – измислена наука, която анализира информация от миналото.

Днес в ролята на истинския Хари Селдън се опитва да влезе американецът Питър Търчин – математик и професор от университета в Кънектикът. Заедно със своите съмишленици Търчин е създал аналога на психоисторията в реалния свят – т.нар. клиодинамика.

Благодарение на нейните инструменти учените предричат, че ако нещо не се промени радикално днес, то около 2020 г. ни очаква период на широко разпространено насилие. То ще включва обилна доза бунтове и тероризъм и политическа нестабилност на много места по света, пише сайтът Wired.com.

Наречен на гръцката муза на историята – Клио, клиодинамиката е метод, с който учените и математиците анализират данните в историята с надеждата да открият модели, които да използват, за да предскажат бъдещето.

С новия инструмент за анализ те си поставят същите въпроси, които винаги са вълнували историците от рода на „Защо цивилизациите западат загиват?“ и „Кое предизвиква кризите?“ и други. За търсенето на отговорите те залагат на несложни статистически инструменти за обработка на историческите данни, събрани от далечното минало.

Това обаче, което прави клиодинамиката работещ метод днес, е достъпът до достатъчни за статистически анализ количества информация, които вече могат да се открият в дигитализиран вид в интернет. Допреди интернет ерата метод като клиодинамиката би бил безсмислен поради практическата невъзможност да се издирят и анализат ръчно подобни колосални количества исторически данни.

Основната идея зад клиодинамиката не е нова – тя обяснява историята като поредица от циклични събития. Мислители като Георг Хегел, Осуалд Спенглър и Лев Толстой се опитват да разработят циклични теории за историята, които също така могат да предскажат и бъдещето.

Това, което Търчин и неговите колеги установяват, е повтарящ се модел на социална нестабилност в историята на държавите. Въпросният модел се забелязва при всички аграрни общества, чиито исторически документи са достъпни в интернет. В това число влизат древния Рим, имперски Китай, средновековните Англия, Франция и Русия, както и САЩ.

Резултатите показват повтарящи се вълни на нестабилност, с периодичност от около 100 години. Наслагването на влиянието на тези вълни води до вторични 50-годишни цикли на широко разпространено политическо насилие. Вторите цикли обаче не са универсални – те не се появяват в Китай, но са правило в историята на САЩ.

Търчин отбелязва, че тези феномени не се управляват от някакви железни закони на историята, а по-скоро от „естествени“ процеси, свързани с нарастването на населението и икономическите последствия от него, като липса на достатъчно блага за всички, безработица и др. Те биват последвани от политически и социални вълнения и ексцесии, след които ситуацията се успокоява. Следва ново бавно покачване на напрежението, водещо до нов цикъл на нестабилност.

Интересен е фактът, че освен академичните общности, от клиодинамиката могат да се използват и компании с дълга история като например IBM (основана през 1911 г.), Nintendo (1889 г.) и японската строителна фирма Kongō Gumi, чиято история започва преди цели 1400 години. Всички те могат да изведат ценни насоки за бъдещото си развитие от историческите си корени.