Обществото да обърне внимание на прекомерната консумация и негативните последствия от нея върху човешкото здраве и околната среда - това е идеята на Международния ден без покупки, който днес се отбелязва и в България.

От 1992 г. Mеждународният ден без покупки ежегодно привлича вниманието на обществото към прекомерното консумиране и негативните последствия от това върху човешкото здраве и околната среда. Денят без покупки е по-известен в Кананда и САЩ, където се празнува Денят на благодарността в края на ноември. Този ден е контрапункт на прекомерното пазаруване около Деня на благодарността.

Тази година кампанията се провежда в 36 страни с организирането на над 250 събития с една единствена цел - да си зададем въпроса: "Имаме ли реална нужда от всичко, което купуваме?".

Според активистите ако един ден премине без покупки, ще бъдат спестени 900 милиона полиетиленови торбички, за чието производство биха се изразходили 6 милиарда литра петрол, съобщи Дневник.bg.

Кампанията за популяризирането на Международния ден без покупки в България е на младежката организация "БиоАлтернатив". Организаторите приканват всички потребители да изразят активна гражданска позиция чрез своя разумен избор, не само пред избирателните урни, но и в магазините.

У нас денят се отбелязва, след активна кампания във Facebook. Организацията е направена преди да се стигне до безредиците пред новооткритите магазини на германската верига Lidl в 11 български града преди дни.

Асен Ненов от "БиоАлтернатив" обясни пред Дарик радио, че потребителите "се лъжат" да купуват ненужни вещи, с които стимулират прахосването на природните ресурси. Според него най-често купувачите се подвеждат по промоциите.

Не че търговецът иска да печели по-малко, просто намалява цените и така привлича повече потребители, за да направи по-голям оборот, обясни Ненов. Той допълни, че производителите умишлено пускат на пазара по-некачествени стоки, за да може по-бързо да се развалят и потребителите да ги подменят с нови. По този начин се генерират повече продажби, а икономистите отчитат ръст на брутния вътрешен продукт. В същото време за по-голямото производство те използват вещества, които вредят на околната среда, коментира Ненов, цитиран от Dariknews.bg.

От Българската ритейл организация обаче са категорични, че промоциите винаги са за сметка на търговеца, защото той компенсира по-ниската цена на продукта по време на промоцията с печалбата си. Според Асен Ненов най-често потребителите правят грешен избор, като купуват храни, които са по-скоро вредни и вкусни, отколкото полезни. Пример за това са гумените бонбони за деца или различните храни с подсладители и консерванти. Ниската цена отговаря на много ниско качество и реално клиентите не печелят от нея, смята Ненов. Освен това, често потребителите купуват козметика или техника, от която в действителност не се нуждаят.

Това поведение е провокирано от агресивните маркетингови стратегии, които прилагат големите търговски вериги и отделните производители у нас. Всичките кампании са подчинени на едно мото, формулирано от един от големите световни специалисти по маркетинг Чип Бел: Лоялните клиенти са като страстните фенове на някой футболен отбор.

Обикновените фенове ходят на всеки мач и подкрепят отбора. Страстните фенове правят много повече. Те боядисват лицата си с цветовете на отбора и носят смешни шапки. Те обичат отбора, категоричен е Бел. Според неговата теория трябва да се създаде чувство на лоялност у клиентите.

У нас клиентите се радват на все по-голям избор от "футболни отбори" от типа  хипермаркети и големи търговски центрове. И така пред търговците остават два въпроса: "Как да направят купувачите фенове на техния отбор?" и "Ще промени ли кризата страстта на "феновете" към пазаруване?"

Днес ще получат отговор на трети въпрос: "Ще изневерят ли феновете един ден на любимия си магазин?"