Националното ниво на данъчното облагане като макроикономически показател не бива да се променя. Това заяви по БНР председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова от ГЕРБ. Тя коментира стартираната електронната подписка "Да спрем машината за неравенства", която цели преразпределение на данъчната тежест.

Според Стоянова основният въпрос, на който трябва да се отговори преди да се тръгне към данъчна реформа, е: "Трябва ли тогава, когато вървим нагоре, тогава, когато нещата се случват, ние да правим точно в този момент въпросните промени, за които става дума и които биха повлияли неизвестно по какъв начин".

Системата на данъчното облагане у нас е стабилна и работеща, убедена е тя. Според нея нивата на преразпределение чрез бюджета остават по-ниски в сравнение с други европейски страни (по правило развитите страни преразпределят повече средства - като дял от БВП, чрез държавния бюджет - б.р).

Стоянова припомни, че в програмата на управляващата партия изрично се посочва, че данъчната система ще остане такава каквато е. "Когато говорим за данъци всички сме наясно, че трябва да говорим за данъчна система, а не само за един или друг вид данък", каза тя и подчерта, че "данъчната система - такава, каквато е в момента в България, работи".

"Аз, разбира се, няма да дам пример с домати от пазара или нещо друго, но ще кажа, че няма друга европейска държава, която да изземва чрез данъци и осигурителни вноски под 40% от Брутния си вътрешен продукт, така както е в България, което означава, че като равнище на данъчната система ние имаме едно от най-ниските данъчни облагания в Европейския съюз", аргументира се шефката на бюджетната комисия.

"Бюджетът разполага с по-малко средства да прави преразпределение на данъците и осигуровките на хората. Но философията, която изповядва нашата партия, всъщност има два постулата: първо, от хората, които работят, да се изземва максимално ниско и държавата да не се прави на "майчица", която да преразпределя парите на хората, така както и на нея и е удобно, защото не винаги - има много такива примери в историята, държавата е най-справедливият преразпределител", изтъкна тя.

"Всяка година през последните три години, откакто имаме ръст на БВП над 3,5%, събираме все повече и повече данъци", е другият й мотив срещу промяната. "Това, за което говорят колегите, е данъчната система едва ли не да се промени, така че да преразпределим данъчната тежест и тя да се поеме от тези, които генерират повече доходи и печалби и съответно да намалим на останалите".

"Това е един много сложен въпрос, който не само, че няма да бъде решен от септември до ноември - по отношение на данъчни закони и формиране на бюджет за 2018 г. Това е една много сложна тема, за която наистина дебатът е започнал. В него трябва да се включат не само експерти, но и изчисления", каза още Стоянова.

И допълни, че трябва анализ за всяка промяна до какъв резултат би довела и дали този резултат ще бъде положителен за растеж на икономиката, за мотивацията на хората да работят, да имат по-високо образование и да имат по висока квалификация или точно до обратното.

"Не бива да забравяме, че голяма част от хората в България са деца и възрастни хора, които не работят и които са пък в другата част - в социалната система, около 10 милиарда от приходите държавата отиват за пенсии, над 1 милиард отиват за всякакъв вид социални плащания", напомни депутатката от ГЕРБ.

Тя съобщи, че излишъкът в бюджета е над 2,1 млрд. лв., а приходите от данъците и осигурителни вноски спрямо същия период на миналата година е над 1,5 млрд. И напомни, че парите от излишъка не са средства, които са свободни и могат да се дадат на една или друга група, институция или бюджетно перо. "Тези над 2 милиарда и 100 милиона, освен на повечето приходи и на добрата събираемост, се дължат и на това, че по Бюджет на 2017 са предвидени разходи, които в момента не се извършват".

"И така както аз направих сравнение между приходите към август за тази година спрямо приходите към август миналата година, така трябва да сравня и разходите към август тази година спрямо август миналата година - и там разликата е около два милиарда надолу, тоест тази година спрямо същия период на миналата година ние сме похарчили 2 милиарда по-малко. За капитални вложения - ето затова не сме харчили, обясни Стоянова.

По темата за шансовете на България да влезе в Еврозоната Стоянова изтъкна, че за това важни са не само икономическите, а и политическите критерии. "Влизането ни и в Шенген, и в Еврозоната е политически акт, но аз не смятам че невлизането на България в Еврозоната е някаква ужасяваща драма. Ние сме доста по-различни от другите със своя валутен борд - ние в момента имаме фиксиран курс към еврото, което практически означава 2 към 1 лев към евро".

"Така че не виждам такава драма и не виждам поради тази причина опасения от едно евентуално влизане, което както виждате, не можем да предвидим във времето за някакви негативни последици за българската икономика или за българските цени, инфлацията. Защото дори и да влезем, ние ще влезем при този курс, който имаме в момента. Но това е за съжаление - влизането в Еврозоната ще бъде политическо решение на всяка една от членките на Европейския съюз", каза Стоянова.