Днес е Месни Заговезни или Неделя Месопустна.

Това е православен църковен празник, който се празнува винаги в неделя, 8 седмици преди Великден, който тази година ще отбележим на 24 април.

Празникът получава названието си от традиционната вечеря с месни ястия, след която е забранено да се яде месо до края на Великия (Великденския) пост. 

В съботата преди Месни заговезни е Задушница, когато всички българи извършват помен в чест на мъртвите. Или, както името "Задушница" показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите. За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.

На Месни Заговезни се приготвят баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо.

Седмицата между Месни и Сирни Заговезни се нарича Сирница, защото е подготовка за Великия пост. Като блажни се ядат само млечни и яйчени ястия.

През цялата седмица до Сирни Заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. Това е последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се позволява венчание.

В храмовете се четат откъси от Светото Писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.

До Великден (Пасха) следват хранителни и духовни пости.

Както се мени датата на Великден, така се менят и датите на празниците свързани с Великденския цикъл, а Месни Заговезни е първият празник, свързан с този цикъл.

Текст: БТА, БГНЕС