Националната агенция за приходите (НАП) започна проверка на декларираните данни от Интрастат операторите за осъществените от тях сделки с фирми от ЕС. Направена е първата селекция на над 100 дружества, които вече се проверяват. При тях данните, декларирани по Интрастат за търговията с фирми от ЕС и информацията, подадена по Закона за данък върху добавената стойност, се разминават с по над 250 хил. лв.

Първите резултати от контрола на декларираната информация показват, че некоректни данни към НАП подават над половината от проверяваните дружества. При проверките от НАП са установили, че най-честите нарушения, които Инстрастат операторите допускат, са свързани с ненавременното подаване на декларации, както и с попълването на непълни и некоректни данни, които изпращат към агенцията. До момента са приключили 50 проверки, като в резултат от тях са съставени 30 акта за административни нарушения. Наложените санкциите по тях варират от 200 до 1000 лв., в зависимост от нарушението.

Приходната агенция ще проверява и обхвата на задължените лица по Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки. Тази проверка се извършва на фирми, които все още нямат задължение за деклариране по системата Интрастат, но осъществяват търговски сделки с ЕС. Те трябва да поддържат електронни дневници, като за всяка осъществена такава сделка (обект на деклариране по системата Интрастат), текущо въвеждат данни за поток, период, страна-партньор и стойност, информира НАП.

Задължението да се подава Интрастат декларация възниква тогава, когато търговията със стоки с фирми от ЕС надхвърли определена стойност. За тази година тези т.нар. "прагове" са 200 000 лева за "изпращанията" . и 180 000 лева за "пристиганията". Ако фирмата е надхвърлила тези "прагове" тя става "Интрастат оператор" и трябва да започне да подава Интрастат декларации. Важно е да се отбележи, че за  "изпращанията" и "пристиганията" се подават отделни декларации. Веднъж възникнало това задължение, то се отнася за цялата календарна година. Същата фирма ще трябва да подава Интрастат декларации и в месеците, в които може да няма нито една търговска сделка със страна от ЕС. В този случай се подават нулеви декларации.