Данъчните ще имат достъп до банковите сметки на физическите лица до пролетта на следващата година. Това стана ясно по време на разискванията на промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от депутатите в бюджетната комисия към Парламента.

Идеята е Националната агенция за приходите (НАП) да има достъп до банковите сметки, за да може да се хванат хората, които не си плащат здравни осигуровки, а имат спестявания.

Идеята бе приета от депутатите като подробностите ще бъдат изчистени при разглеждането на законопроекта на второ четене в Пленарна зала, обясниха пред 3e-News от бюджетната комисия.

НАП ще има достъп и до кредитния регистър на БНБ, чрез който пък ще може да се проверява как така хора без приходи или с минимални такива успяват да плащат заеми от по 1000 лв. месечно. Данъчните в момента имат данни за такива случаи, става ясно от техен отговор по въпроса, цитиран от в. "Монитор".

За да се затегне контрола при приходите депутатите ще дадат срок от три месеца на банките, в който те трябва да обявят обществена поръчка и да се сдобият с необходимия софтуер за искания фискален контрол и чрез него да подават на информацията към данъчните. Очаква се мярката да влезе в сила от пролетта на следващата година.

В момента финансовите институции подават подобни данни за банковите сметки само за фирмите. Очаква се към това предложение обаче да има сериозна съпротива от страна на банките, обясниха източници на 3e-News.

Подобни мерки в момента се приемат и на ниво ЕС, където експертите се опитват да ограничат банковата тайна и така да се намали сивия сектор като цяло в общността.

Първоначално идеята бе обявена от финансовия министър Петър Чобанов. По данни на ведомството му около 250 000 българи могат да си плащат здравните осигуровки, но не го правят. В тази категория попадат основно лица, работещи без договор в сферата на услугите – строителни майстори, гледане на деца, почистване на жилища, частни учители, обясняват от ведомството в отговора си към в. "Монитор".

В същото време други 131 000 българи пък въобще не знаят, че трябва да отделят средства за данък здраве. Българите, които не могат да плащат вноските си, защото нямат доходи, са 462 000. Най-голямата група неосигурени обаче се формира от сънародниците ни, заминали за дълго зад граница – близо 1,2 млн. души.