Правителството ще отпусне от бюджета сумата, нужна на НЕК, за да се разплати с "Атомстройекспорт" за поръчаното и изработено оборудване за АЕЦ "Белене" от чието строителство първият кабинет "Борисов" през 2012 г. се отказа.

Това предвижда законопроект на кабинета, който трябва да се одобри и от Народното събрание. Междувременно се разбра, че на извънредно съвместно заседание днес енергийната и бюджетната комисия ще разгледат законопроекта.

В допълнение, за да се изплати сумата, Европейската комисия трябва да одобри тази държавна помощ.

Колко е държавната помощ

В проектозакона на кабинета се посочва, че това ще стане с увеличаване на бюджета на Министерството на енергетиката, което е принципал на НЕК. Държавното дружество се явява поръчител на оборудването и съответно длъжник.

В средата на юни стана известно решението на Арбитражния съд в Женева по иск на "Атомстройекспорт", според което България в лицето на НЕК е осъдена да плати 620 млн. евро при иск за 1.2 млрд. евро от руска страна. След това България започна да търси възможности за продажба на оборудването, за да успее да го плати, но досега купувач не е известно да е намерен. След това правителството започна да лансира тезата за евентуалното дострояване на централата. Междувременно за всеки ден неплащане на присъдената сума НЕК трупа дълг от 167 хил. евро от лихви.

В решението на правителството, резюмирано в съобщение до медиите, не се посочва сумата ("В общи линии, около милиард и триста ще заминат и в посока пък на руските компании", казва на заседанието премиерът - бел. ред.), която възмездно ще бъде предоставена за това плащане. Уточнява се само, че НЕК няма да дължи лихви за трансфера от бюджета и няма да предоставя обезпечения. 

Те поръчват, ние плащаме

По време на заседанието на правителството министърът на енергетиката Теменужка Петкова представя кратка хронология на проекта, в която обяснява, че въпросното оборудване, което сега трябва да се плати, е поръчано през 2008 г. от двама бивши вече изпълнителни директори на НЕК, които са подписали поредното допълнение към споразумението с "Атомстройекспорт" въпреки липсата на договор между двете страни и освен това не са уведомили принципала - министерството, за това. Стойността на поръчаното оборудване тогава е 673 млн. евро, посочва Петкова, което се вижда от разпространената стенограма от Министерски съвет.

От информацията, предоставена от нея, се разбира, че единият поръчан реактор е изцяло готов, а другият - 90 процента. Към 20 септември България дължи общо 628 957 596 евро - главница и лихви. "До края на годината, ако това плащане не се извърши сега, а се извърши до края на годината, размерът на главница плюс лихва ще достигне 646 милиона 230 хиляди 132 милиона евро или това ще бъде малко над 1 милиард 200 милиона", обяснява Петкова.

Сега се плаща, а после се търси споразумение

Тя казва и че решението на съда не е обжалвано, тъй като липсвали основания за това по отношение на главницата. Обжалван е размерът на лихвата, по което съдът още не се е произнесъл. Освен трупането на лихви всеки ден има опасност и "Атомстройекспорт" да поиска обявяването на НЕК в несъстоятелност. Това пък ще направи предсрочно изискуеми двата облигационни заема, изтеглени от БЕХ, в чиито състав е НЕК, предупреждава министърът.

При разговорите с "Атомстройекспорт" се изяснило, че България трябва да направи някакво, макар и частично плащане, за да може после да се водят преговори за "определени споразумения", обяснява Петкова.

Финансовият министър Владислав Горанов вметва, че разчита на НЕК и Министерството на енергетиката през следващите месеци да направят нужното, за да се върне поне частично отпусната сума в бюджета.

"Надявам се, с този акт, бързо парламентът да приеме този закон, за да гарантираме, че повече няма да се направи нещо впоследствие с тези пари, отивайки в "НЕК", обобщава премиерът.

Двамата с министъра на енергетиката неколкократно обясняват, че това правителство наследява поети ангажименти от техни предшественици и трябва да ги плаща.

Взимаме оборудването и ще после ще видим

"Никога не трябва да се допускат повече такива хора да правят такива проекти, защото плащанията са страховити след това. Със страх наблюдавам тръбите от "Южен поток", които стоят по нашите пристанища, с голям страх ги наблюдавам", обяснява Борисов.

"Въобще, много им е хубаво на тези правителства да взимат решение, популистки да обявяват колко мислят за даден сектор, но после да дойде някой да ги плати. И все пак напомням, че имаме още триста милиона евро да плащаме за влаковете 2006 "Сименс", нали, Московски. Купили си влакове 2006 г., само забравили да ги платят, отложили някой друг да ги плати, те просто да се снимат с влаковете, че са докарали нови влакове. Така че и догодина ще събираме пари за вересиите", заключава премиерът.

От думите му се разбира, че до днешното решение се е стигнало след обсъждане на казуса с министъра на финансите, на енергетиката и вицепремиера Томислав Дончев.

"Разсъждавахме за тези загуби и считаме, че ако действително управляваме добре процеса – но, за да го управляваме, тези реактори трябва да станат и фактически наши, за да може след това да се разпореждаме с тях – дали ще ги слагаме в музея, дали ще се строят, дали ще се намери инвеститор, ако действително проектът е толкова хубав и жив, както твърдят от ляво, би трябвало да не можем да намерим време да приемем всички инвеститори", разказва министър-председателят.