Няма уникален фактор, който да поставя България сред челните места по брой заразени с коронавирус, но има комплекс от фактори. Това заяви на брифинг в Министерство на здравеопазването доц. д-р Христо Хинков - директор на Националния център по обществено здраве и анализи, който представи анализа на здравното обслужване на населението в условията на пандемия, който се състои от 10 части.

В края на май д-р Кацаров възложи на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) да извърши анализ на дейностите, свързани със здравното обслужване в периода от 1 март 2020 г. до 31 май 2021 г., в контекста на епидемията, причинена от SARS-CoV-2. Идеята бе да се изясни причината за високата смъртност на населението в този период.

По думите на доц. Хинков България е на 21-во място по заболеваемост от коронавирус в ЕС и страната стои относително добре, но по отношение на смъртността държавата ни е на трето място. За това има три хипотези - първата е, че има уникален фактор, втората е, че здравната система се е справила лошо, което е най-вероятно. Третото обяснение е, че голяма група от хора не се е регистрирала като заразена и са починали в дома си.

Всеки трети е бил хоспитализиран с COVID.

От анализа стана ясно, че 10,2% е средната смъртност за Европа у нас 15,5% в проучвания период. Стана ясно още, че е намаляла средната продължителност на живота у нас с 1,5 г.

"Народът ни е болен, с нарастващата възраст - това ще е голямо предизвикателство за системата. Вероятно това е основна причина и за високата смъртност по времена пандемията", каза още доц. ХИНКОВ.

"През 2020 г. средната продължителност на живота намалява с 1,5 години. Ние сме с 6 години по-малък показател от държавите в ЕС и на последно място в ЕС по очаквана продължителност на живота през последните 7 години", уточни Хинков.Той добави, че в периода, който са изследвали, общо са починали 166 050 души, като 78% от всички починали са на възраст между 60 и 89 години. "Това е таргетната група за COVID-19. По време на първата вълна на пандемията в края на 2020 г. ситуацията с починалите е била по-тежка от тази през втората вълна, която е от началото на 2021 г.", коментира специалистът.

"Смъртността по болести на кръвообращението и болести на дихателна система са нараснали през 2020 г. Смъртността от COVID е 123, 4 на 100 000, а при останалите класове не се наблюдават съществени разлики. Смъртността от коронавирус обаче дърпа общата смъртност, защото се увеличават всички хронични заболявания", допълни доц. Хинков. Според него още по-неблагоприятна е позицията на България по отношение на смъртността, която би могла да се предотврати след лечение.

"Това е показател за качеството на здравната система.

Продължителността на живота е друг показател, тя леко се е повишила през годините, но през 2020 година намалява 1,5 години средната продължителност на живота. България е с 6 години по-малък показател отколкото ЕС и на последно място в ЕС по очаквана продължителност на живота за последните 7 години. Още по-тревожно е, че годините на живот в здраве са по-малко от средните в ЕС - нашият живот е болен. Това ще се окаже голямо предизвикателство за здравната система и показва, че трябва да се формират на политики", обясни той.

78% от всички починали от коронавирусна инфекция у нас са между 60 и 89 години, като това е и рисковата група, сочат резултатите от анализа. 28 процента от хоспитализираните през изследвания период са били с коронавирус. Най-много са били в София, Варна, Бургас и Пловдив. Липсва обаче обратна връзка между Центровете за спешна медицинска помощ и болниците. Тоест влиза пациентът в лечебното заведение и след това между Спешна помощ и болницата няма никаква връзка какво се случва с този човек, допълни директорът на НЦОЗА. Според него, броят на заразените медици е бил "стряскащо висок".  В същото време за проучваните 14 месеца се отчита рязко намаляване на профилактичните и вторични прегледи. 

От доста време назад имаме сериозни проблеми с коефицентите на смъртност. Ние сме държавата с най-висок стандартизиран коефицент на смъртност сред държавите членки на ЕС, заяви още Хинков. Анализът е показал, че ние сме водещи при болести на кръвообращението, както и от такива, свързани с мозъчно-съдова дейност. 

"Има концепция за предотвратимата смъртност, което означава, че при определени действия от областта на общественото здраве може да се предотврати предвидима смърт", заяви доц. Хинков. По думите му и

в това отношение България е много по-зле от другите държави в ЕС.

"През 2020 г. средната продължителност на живота намалява с 1,5 години. Ние сме с 6 години по-малък показател от държавите в ЕС и на последно място в ЕС по очаквана продължителност на живота през последните 7 години", уточни Хинков.

28 процента от хоспитализираните през изследвания период е бил с коронавирус. Липсва обаче обратна връзка между Центровете за спешна медицинска помощ и болниците. Тоест влиза пациентът в лечебното заведение и след това между Спешна помощ и болницата няма никаква връзка какво се случва с този човек, допълни директорът на НЦОЗА. Според него, броят на заразените медици е бил "стряскащо висок".  Според директора на НЦОЗА в проучвания период липсва цялостна концепция за справяне са пандемията и като цяло управлението й е по-скоро политическо, отколкото медицинско.

"Изводите, които сме направили са, че общо взето стратегията на правителството е да затваря. Цели болници се затварят без да се мисли как останалите болни, които не са заразени с COVID, ще влязат да се лекуват. От икономическа гледна точка от решенията не става ясно защо едни сектори са облагодетелствани за сметка на други. Не са предприети съществени мерки за укрепване на болничната база особено през периода на първия локдаун", посочи още доц. Хинков. Директорът на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) подчерта, че се наблюдава половинчатост и непоследователност на противоепидемични мерки.

"Те следват една друга политико-популистка целесъобразност и не показват енергията и куража да се отстоява медицинската наука на най-високо правителствено ниво", подчерта още доц. Хинков. Той отчете, че има недоверие във властта в справяне с епидемията и това сега се отразява на ваксинационния процес.

Директорът на НЦОЗА отчете, че зелените коридори не довеждат до сериозна мотивация на гражданите да се ваксинират срещу COVID-19, а в първата вълна имаме доста ниско покритие с проби. Данните показват, че България е на последно място в Европа по направени имунизации срещу коронавирусна инфекция. По думите на доц. Христо Хинков, най-голямата роля в процеса на ваксинация имат общопрактикуващите лекари.

"Дейността на лабораториите. Действащите оторизирани лаборатории нарастват плавно през периода. Лабораторната диагностика показва найинтересна зависимост. През първата вълна имаме увеличаване на много повече положителни проби, като нсителонст от общия брой PCR. Ние всъщност имаме на първата вълна доста ниско покритие с проби за зарадени от COVID, докато втората вълна броят на PCR надвишава броя на заразените", заяви още доц. Хинков.

Шефът на НЦОЗА бе категоричен, че българският народ няма отношение нито към собственото си здраве, нито към общественото. Той обясни още, че здравната система е можела да бъде по добре организирана. Даде за пример, че не е оползотворен добре време то от март до септември, можело е да се направи повече по отношение на организацията на здравните грижи.