България е сред трите страни-членки на Европейския съюз, които са приели най-много от европейските директиви, в законодателството си, съобщи председателят на Съвета по европейски въпроси Красимир Костов, цитиран от БГНЕС.
След Германия, която не е въвела в законодателството си 8 директиви и Латвия, която все още не е приела 10, България се нарежда на трета позиция с 11 европейските директиви, които все още не са приети. Основно те са в компетенциите на Министерството на околната среда и водите, транспортното министерство и министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Сред тях са директивата за превоза на опасни товари и директивата за аерозолни опаковки на продуктите. Общият брой на въведените директиви от страни членки на ЕС към днешна дата са 1662.
Според Костов основната причина, поради която България все още не е съобразила законодателството си с 11-те европейски предписания, е недобрата организация и координация между всички страни, които имат отношение по тях.
На заседанието съветът обсъди и позицията на България на предстоящия съвет на ЕС по земеделие и рибарство, когато се очаква България да се въздържи при обсъждането на използването на 3 вида генномодифицирана царевица на територията на съюза. Одобрен е отговора на България на запитване от страна на Европейската комисия за допълнителното здравно осигуряване в България. В момента работна група към финансовия министър Симеон Дянков преглежда законодателството в България, което урежда доброволното здравно осигуряване у нас. Очаква да работната група да излезе с официална позиция.
Към момента няма конкретни обвинения от страна на Европейската комисия, че в България се нарушава общностното законодателство в областта на допълнителното здравно осигуряване. Това каза Цветана Михайлова от отдел "Регулация на финансовите пазари" към Министерство на финансите, предаде Агенция "Фокус".
В отговор на запитване на ЕК как се предоставя допълнителното здравно осигуряване, от българска страна е посочено, че е създадена работна група, в която участват представители на Министерство на здравеопазването, Министерство на финансите, Комисията за финансов надзор и Министерство на труда и социалната политика с оглед предприемане на преглед на действащото законодателство, усъвършенстване на правната регламентация. Посочени са и двата вида институции, които осигуряват допълнителното здравно осигуряване и какви са техните компетенции. "Евентуално ще бъдат включени и промени в режима на здравноосигурителните дружества", каза Михайлова. Тя допълни, че ако ЕК има допълнителни въпроси след изпращане на отговора от българска страна, ще се отговаря допълнително.
На днешното си заседание СЕВ е разпределил и 14 досиета от периода 24 февруари -08 октомври за работа по различни нормативни актове и позиции. Друга тема, която е била дискутирана на заседанието, е за проектна позиция по дела, образувани по запитвания на пловдивския районен съд за сключване на срочни трудови договори за професори навършили 65-годишна възраст. Председателят на СЕВ Красимир Костов обясни, че става въпрос за допитване на пловдивския съд до ЕК повод е жалбата на български гражданин, навършил 65 г. възраст, който смята, че има възрастова дискриминация, тъй като е прекратен безсрочният и е сключен срочен трудов договор.
