Африка сериозно намали претенциите си за финансова помощ от богатите икономики в замяна на сигурни гаранции, че обещаната в крайна сметка финансова подкрепа за борба с климатичните промени действително ще достигне до крайния получател, предаде EUobserver. Този ход може и да доведе до така чакания пробив в преговорите на международната конференция в Копенхаген.

Съгласно предложението, представено от министър-председателя на Етиопия и председател на Африканския съюз Мелес Зелави, Африка ще се откаже от част от първоначално исканата огромна сума от богатите северни държави в борбата с климатичните промени. Сега Черния континент иска 100 млрд. долара годишно, които да идват както от публични фондове, така и от частни източници. Първоначалните претенции бяха за 400 млрд. долара годишно или 1% от БВП на развитите световни икономики.

Съобщението на Африканския съюз беше посрещнато с одобрение от председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу и шведския премиер Фредрик Райнфелд. През септември ЕК предложи именно 100 млрд. долара от страна на ЕС за Третия свят в борбата с глобалното затопляне до 2020 година. Това предложение беше одобрено от Съвета на министрите.

Съгласно европейската схема само 22 до 50 млрд. долара ще дойдат от публични източници, докато в изявлението на Зелави не става ясно каква е пропорцията. Голямата новост е концепцията за средносрочно финансиране – 50 млрд. долара годишно до 2015 година от развитите държави. В замяна развитите нации ще осигурят намаление на отделяните от тях вредни емисии и ще намалят претенциите си за намалението от страна на развиващите се икономики.

Компромисът, обаче, не се посрещна с добро око от лидерите на някои от развиващите се икономики. Те обвиниха Африканския съюз в „предателство”, а Г-77 директно посочи ЕС като истинския автор на предложението.