Документите от Панама припомниха въпроса с високото данъчно облагане в развитите икономики. Но докато днес чрез данъци в някои страни държавата може събере по-голямата част от приходите на индивидите, в миналото опитите на властите да набират средства и/или да ограничават някои действия понякога са били извършвани чрез въвеждането или предлагането на изключително странни данъци. Ето някои от тях:

Данъкът върху брадата, Русия

В опит да модернизира Русия, а може би и поради личната си ненавист към брадите, цар Петър Велики въвежда данък върху брадите през 1698 г. Налогът е възлизал на 100 рубли годишно, а платците са получавали специален медал с надпис „Брадата е излишно бреме“

Предложение за данък върху брадите, САЩ

Облагането на брадите с данък не е идея, която се ограничава само до Русия. Повече от 2 века след въвеждането му от Петър I, подобна идея се появява и в Ню Джърси, САЩ, когато през 1910 г. служител в местния общински съвет предлага мъжете с рижи бради да бъдат облагани с данък в размер на 20% от приходите им. Идеята му обаче не е одобрена от щатските законодатели.

Данъкът върху шапките, Великобритания

През 1784 г., в опит да бъдат увеличени приходите в хазната на Великобритания по време на управлението на министър-председателя Уилям Пит Младши, в страната е въведен данък върху мъжките шапки. Освен това законът е задължавал производителите на мъжки шапки да закупят специален лиценз от държавата, вълзизащ на 2 паунда в Лондон и на 5 шилинга в останалата част на страната.

Самият данък е бил прогресивен – колкото по-скъпа е била шапката, толкова по-голяма сума е била изплащана от притежателя ѝ на държавата. За шапки под 4 шилинга данъкът е бил 3 пенита, докато за тези, струващи между 7 и 12 шилинга, данъкът е достигал цял шилинг. Налогът е отмнен през 1811 г.

Данъкът върху пудрата за коса, Великобритания

Докато все още в страната е бил в сила данъкът върху шапките, британският парламент налага и данък върху пудрата за коса през 1795 г., с който всички, използващи такава, са били задължени да посещават специални правителствени офиси и да платят годишен данък в размер на една гвинея (най-голямата монетна деноминация в страната; гвинеята е била с тегло около 25% от златната унция и се е равнявала на 21 шилинга).

Данъкът е отменен повече от век по-късно, през 1869 г., когато според документите е донесъл приходи на хазната в размер на 1000 паунда. За повече от 100-те години, през които е бил в сила, налогът е допринесъл значително за изчезване на модата на носене на перуки.

Данъкът върху мъжките шапки и върху пудрата за коса са само част от плеядата странни налози, въведени по времето на Уилям Пит. Сред другите данъци са: данъкът върху сапуна, часовниците, кучетата, конете, свещите и домашните прислужници.

Данъкът върху прозорците, Великобритания, Франция и Шотландия

Странните според днешните стандарти налози във Великобритания не започват с управлението на Пит. Почти век преди него, през 1696 г., в страната е въведен данъкът върху прозорците. Логиката на властите е била проста – богатите имат по-големи къщи, следователно имат повече прозорци и ще плащат по-високи данъци.

Със същата логика е въведен данък върху прозорците и във Франция през 1798 г. и в Шотландия. Във Великобритания налогът е отмнен през 1851 г., а във Франция – едва през 1926 г. Зазидани прозорци могат да се видят и до днес в двете страни.

Данъкът върху тапетите, Великобритания

По-малко от 20 години след данъка върху прозорците, във Великобритания е въведен и данък върху тапетите – последната мода в обзавеждането на домовете (1712 г.). Жителите е трябвало да плащат на квадратен ярд тапети в къщите си, но налогът е бил избягван лесно – хората са лепили хартия, която са рисували на ръка. Данъкът е отменен през 1836 г.

Данъкът върху въздушните балони, Канзас, САЩ

През 2010 г. в щата Канзас, САЩ, е въведен данък върху завързаните за земята въздушни балони. Според законодателите, когато не се използват за полети, балоните де факто не са летателен апарат.

Данъкът върху кравешкия метеоризъм, някои държави от ЕС

Според някои изследвания метанът, изпускан от кравите в процеса на преживяне, допринася за 18% от парниковите газове в Европа. Решението, според местните законодатели, е да се облага метеоризмът при кравите. Най-високият налог е в Дания, където данъкът за една крава е около 100 евро, според CNBC.

Данъкът върху урината, Римската империя

Император Нерон въвежда данък върху събиране на урина. И докато днес това звучи изключително странно, в Римската империя урината се е използвала в някои индустрии, включително в кожарството. Данъкът е отменен, но в последствие император Веспасиан, комуто принадлежи репликата Pecunia non olet (“Парите не миришат“). Дори днес в някои страни думата „веспасиани“ (или производните ѝ) се използват като нарицателно за публична тоалетна. Например във Франция те са известни като vespasiennes, в Италия – като vespasiani, а в Румъния – като vespasiene.

Данъкът върху свободата, Римската империя

Робите в Римската република, а после и в годините на империята, са можели да откупуват свободата си. Но още през 357 г. пр. н.е. властите в Рим се сещат, че това може да е източник на приходи за хазната и налагат данъка vicesima manumissionis, при който новоосвободените роби плащат налог в размер на 5% от пазарната си стойност на държавата.

Данъкът върху гърдите, Индия

Ако през XIX в. жена от някоя от ниските касти е искала да покрие гърдите си, тя е трябвало да плаща данък. Ако не е била способна да събере сумата, тя е била наказвана с бой. Данъкът е отменен, след като жена, позната като Нангели, се самоубива, вместо да плати налога.

Данъкът върху стриптийз клубовете, Тексас, САЩ

От 2007 г. стриптийз клубовете в Тексас, САЩ, са принудени да плащат налог от 5 долара на посетител. Но това не важи за всички заведения, а само за онези от тях, в които се сервира алкохол. Данъкът е прокаран с идеята, че чрез събраните средства ще се помага на жените, жертва на сексуални посегателства.