Трябва да увеличим нивото на финансова грамотност, така че хората да разбират какво правят с парите си, каза на форум в София членът на Управителния съвет на БНБ Людмила Елкова. Целта е да живеем един по-спокоен и по-добър живот, което минава и през адекватно и добро управление на личните ни финанси.
Проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), проведено в рамките на петгодишен проект 2018-2022 г. за Източна Европа, извършено през 2019 г. в България, показва, че нивото на базови финансови познания на българите остава ниско - 58 процента.
При самооценката на собствените си финансови познания 48 процента от анкетираните са определили нивото си като средно, а 10 процента като високо. Данните от проучването потвърждават тенденцията, която е валидна за много други страни от предишни проучвания за надценяване на собствените познания, което носи рискове и е предпоставка за грешни финансови решения, каза Елкова.
Българите се справят сравнително добре с краткосрочното управление и контрола върху финансите си, но в по-малка степен от другите страни от региона планират дългосрочно, като за финансирането на пенсионния си период основно разчитат на държавата (78,6 процента).
77,6 процента от хората у нас спестяват при средно за региона 67 процента, като спестяванията се държат основно в наличност или в банков депозит. Проучването отчита и сериозни различия между отделните социални групи, като с най-нисък общ резултат за ниво на финансова грамотност са младите хора - 53 процента спрямо 61 процента за хората между 30 и 60 г., и 57 процента за хората над 60 г.
По-сериозно е различието между работещи и безработни, където разликата е близо 20 процента. Собствениците на малък и среден бизнес са значително в по-висока степен финансово грамотни от средното за страната, като достигат общ резултат от 68 процента, показват данните.