Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва категорично да гарантира, че няма да увеличава основните си лихвени проценти през следващите две години, дори и ако годишната инфлация надвиши таргета на финансовата институция от малко под 2%, посочи Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Базираната в Париж институция посочват, че за да бъде постигнат инфлационният таргет, ЕЦБ не трябва да увеличава лихвените проценти или да свива баланса си през идните години. „Всъщност, експлицитното допускане, че инфлацията може да надвиши 2% през следващите две години, без това да доведе до свиване на паричната политика, може да направи самата парична политика по-ефективен инструмент за въздействие върху очакванията, което е от решаващо значение, когато лихвените проценти са под нулата“, посочват от ОИСР.
Освен това от организацията посочват, че ако ЕЦБ трябва да инжектира допълнителни стимули, ако индексът на потребителските цени се задържи под таргета на банката за по-продължителен период, отколкото първоначално се очаква. Сред мерките, предлагани от ОИСР, са още по-голямо пожаване основните лихвени проценти по депозитите на търговските банк, разширяване на евтиното кредитиране за банките от еврозоната и увеличаване на размера на количествените улеснения, който сега възлиза на 80 милиарда евро месечно. „Макроикономическите дисбаланси, свързани със самата експанзия на паричната позиция, към момента изглеждат ограничени. Няма индикации, че на този етап програмата за количествени улеснения създава балони в еврозоната и особено на имотния пазар“, изтъкват от ОИСР.
Същевременно ЕЦБ трябва да се стреми и към намаляване на количеството на лошите заеми в рамките на валутния съюз чрез „агресивни“ ходове, тъй като наличието на необслужвани кредити оказва негативно въздействие върху способностите на търговските банки да увеличават кредита и по този начин намаляват ефективността на политиките за стимулиране на икономиката на централната банка. Сред предлаганите решения са възможността за създаване на европейска компания за управление на активи, известна като „лоша банка“, която трябва да започне да изкупува необслужваните кредити от търговските банки и да се опита да възтанови поне част от средствата по тях.