Приключилият първи етап от програмата за саниране по Плана за възстановяване и устойчивост продължава да предизвиква обществени реакции и недоволство. Излиза на преден план и въпросът кой ще плаща финансовите корекции, ако бъдат наложени такива по проектите? След като бе удължен срокът за кандидатстване по втория етап на програмата, ще спадне ли ентусиазмът заради изискването за 20% съфинансиране?

"Ние сме доста голям блок – 84 апартамента, и беше доста трудно да убедим всички да участваме. Но се оказахме в резервите, тъй като искахме да бъдем сграда клас А, това изисква доста повече инвестиции. Най-много точки загубихме в цената ефективност на инвестицията", разказа пред БНР Иван Фончев, домоуправител на блок в София. Той декларира готовност да обжалват класирането си. По думите му, хората са доста разочаровани.

Фончев смята, че "в крайна сметка ще се получи някаква бутафория" и саниране ще бъде направено на доста по-ниски цени, без анализ дали санираните блокове постигат целта за спестяване. Във втория етап, предвиждащ съфинансиране от по 20%, сдружението няма да участва, тъй като сумата за едно жилище излиза около 5 000 лева, а една трета от апартаментите са вече санирани. Не повече от 10% от хората са заявили готовност за участие, а срокът за кандидатстване е доста къс, посочи домоуправителят.

Става въпрос за много сериозно разминаване от прогнозните бюджети, които бяха съобщени в началото, подчерта в предаването "Хоризонт до обед" Емил Кабаиванов, кмет на Карлово. По думите му, голяма част от гражданите, отделили средства за включване в първия етап, ще останат излъгани и вторият етап става безсмислен.

НСОРБ предлага пълен одит на енергийните сертификати, заяви Кабаиванов. Предлага се още 3-годишна програма, която да финансира всички проекти в резервния списък, на обща стойност над 2 милиарда лева. Иска се и 10-годишна национална програма, за да може да се санира целият жилищен фонд в страната, уточни той.

"Само с европейско финансиране няма да стане. Има достатъчно възможности през държавния бюджет да се акумулират средства."

Безплатно дадените средства предизвикаха огромен интерес, потвърди пред БНР и Павел Миланов, който оглавява Асоциацията за регулиране на отношенията в етажната собственост.

"Когато се наливат определени средства, за да се постигне резултат, то трябва да се установи дали е постигнат. Така ще трябва и в бъдеще, с европейско финансиране."

Ако няма съответствие, ще има санкции, които ще останат за сметка на етажната собственост, поясни Миланов.

"Явно не се знае. Знае се, че има 100-процентово финансиране. Оттам нататък следват отговорностите – как ще бъде контролирано, как ще бъде изпълнено."

Миланов постави и друг проблем – при жилищата, които вече имат сменена дограма от висок клас, би следвало да се реализира икономия в рамките на проекта, докато "при изолацията се сваля всичко" и се прави, както е по проекта.

"Цените в София са много по-различни отколкото в други градове. По-високи са", отбеляза още Павел Миланов. Според него "трябва да има единни критерии, които МРРБ да заложи и всички да кандидатстват по тези параметри".

При тухлена сграда, дори гредоред, с много по-малко средства може да се постигне по-висока ефективност, отколкото при панелната, допълни Павел Миланов.