Между 4 млрд. лева и 5 млрд. лева са годишните приходи от нелегални пазари и престъпни дейности в България - трафик и разпространение на наркотици, нелегален внос на цигари и други акцизни стоки, проституция, корупция (свързана с обществените поръчки), данъчни и ДДС измами. Това сочат последните проучвания на Центъра за изследване на демокрацията, предаде Агенция "Фокус".
В обема на "мръсните пари" в икономиката на България не са включени други противозаконни дейности като финансови измами, трафик на културни ценности, както и парите, генерирани от огромният сегмент на сивата икономика, оценена на близо 30% от брутния вътрешен продукт през 2009 г., уточняват от центъра. Българската организирана престъпност бързо се адаптира към новите условия, като масирано навлиза в легалната икономика и ускорено узаконява криминалния си капитал.
В България се наблюдава специфична форма на пране на пари - политическа инвестиция. Криминалните и олигархичните структури в страната изпират своите приходи от престъпна дейност, инвестирайки в купуването на изборни гласове или в други форми на спонсорство на политическите партии. От наказателноправна гледна точка,този процес не може да бъде определен като пране на пари, в по-широк смисъл той е инвестиция за защита при осигуряването на канали за получаване на нелегитимни доходи или за изпирането на пари. Така е заплашен основният фундамент на демокрацията в страната - политическата система, смятат от Центъра за изследване на демокрацията.
24 са внесените прокурорски актове в съда за изпиране на пари през миналата година, става ясно от изследването. През 2008 г. актовете са били 19, а през 2002 г. - само един. Промените според центъра са в отговор на засиленото международно внимание към проблема с прането на пари, след терористичните атентати на 11 септември 2001 г.
Само 0,1% от случаите на пране на пари се разследват у нас и не са били обект на специално изследване, но някои от тях могат лесно да се идентифицират смятат от центъра. Ограниченият капацитет на специализираните държавни институции не е най-големият проблем. Няколкото десетки специалисти в ДАНС и ГДБОП едва ли биха могли да се справят с хилядите случаи, които би трябвало да се разследват.
Неприлагането на съществуващите закони от страна на задължените лица е повече от очевидно, смята от организацията. За периода 2007 - 2008 г. например една съмнителна сделка е била докладвана от брокер на недвижимо имущество, при условие, че според представители на бизнеса с недвижими имоти, около половината от стойността на търгуваните жилища не са обявявани официално. Корупцията в частния сектор (банки, обменни бюра, брокери на недвижими имоти, нотариуси, търговци на автомобили и др.) в друг проблем. Представителите на частния сектор са изправени пред избора дали да привлекат и запазят клиенти, които предпочитат да работят с онези, които не прилагат дължимите мерки против прането на пари и осигуряват "по-дискретни" и по-бързи сделки.
От Центъра за изследване на демокрацията предлагат да бъде приложен методът - "масовизация на преследването" спрямо прането на пари. От центъра са изготвили Наръчник за разследване на изпирането на пари. Той трябва да подпомогне работата на прокуратурата и следователите, както и за полицаите, разследващи организираната престъпност. Наръчникът предлага техники и методи за работа срещу прането на пари.
Според центъра в страната ни има масови елементарни (дори примитивни) схеми за пране на пари - в строителството, недвижимите имоти, селското стопанство, търговията и туризма. За тях обаче не са необходими специализирани структури за разследване, тъй като разкриването им е в рамките на възможностите на редовия служител, разследващ полицай или следовател. Често прането на пари у нас има международен елемент.
