В сивия сектор през тази година работят около 17.5 на сто от заетите, показва проучване на Центъра за изследване на демокрацията, съобщи БТА. Това е делът на хората, които работят без трудов договор или получават част от заплата си "под масата".

Делът на наетите изобщо без договор обикновено е много малък - 1-2 процента, коментира директорът на икономическата програма на центъра Руслан Стефанов, цитиран от БТА. По думите му България е в сравнително по-добра позиция от страните в Западните Балкани, които все още не са членове на ЕС. Според проучването делът на заетите в скрития сектор в Югоизточна Европа и Турция през 2016 г. варира между една пета от всички заети в Хърватия и четири пети в Косово, над 20 процента е недекларираната заетост в Македония.

Един от основните проблеми както в България, така и в Югоизточна Европа е липсата на доверие в институциите.

Друга причина за укриване на доходи, дори в страни с ниски данъчни ставки като Македония и България, е усещането на хората за несправедливостта на системата - данъчната тежест се стоварва по-силно върху хората с по-ниски доходи, коментират изследователите.

Най-характерно за България е, че хората не работят изцяло в сивата икономика, а декларират само една част от доходите си, а останалото получават "на ръка", каза пред БТА проф. Колин Уилямс от Университета в Шефилд. По думите му това не е изцяло неформална заетост и поради това е много трудно да бъде открита. Според Уилямс трябва да се търси решение на причините, довели до недекларираната заетост, а не да се борим с последиците. Хората не разбират връзката между данъците, които плащат и обществените услуги, които получават, каза проф. Уилямс. Това изисква информационна кампания за образоване на гражданите, както и промени в държавните институции, посочи той и допълни, че хората трябва да имат усещането, че получават нещо реално срещу своите данъци.

Данните бяха представени на конференцията "Сивата икономика и недекларираната заетост в Европа: Нови тенденции и политики за противодействие" е организирана от Центъра за изследване на демокрацията и Университета в Шефилд.