Основните проблеми в новия бюджет остават настрана и не се атакуват целенасочено. Това заяви директорът на Института за икономически изследвания (ИИИ) при БАН проф. Митко Димитров по време на организираната от института пресконференция “Коментари и бележки по законопроекта за бюджет 2014 г.”.

Според Димитров бюджетът е бил представен пред публиката като бюджет, който дава ново начало и въвежда качествено различни неща.

“Има подобрения, ако трябва да го сравняваме с предишния 4-годишен период”, смята проф. Димитров. Според него сега се обръща повече внимание на социалните въпроси, които дълго време са били неглижирани. Освен това се забелязва желание за съкращаване на разходите в администрацията. Това обаче среща отпор от страна на различните министерства.

Едно от новите неща, които не сме виждали при предишните правителства е, че съкращенията се правят в резултат на анализ на инвестираните пари и постигнатите резултати, смята директорът на Института за икономически изследвания.

Според него правителството не прави достатъчно да се съберат всички средства, които могат да се съберат. Само от ДДС има несъбрани приходи в размер на 1 млрд. лева. При митниците проблемът също е огромен, смята икономистът.

Втората основна критика, която проф. Димитров изтъква, е по отношение на функционирането на самите финансирани средства. Според него има сектори, които са финансирани повече, за сметка на такива, които не получават достатъчно средства.

Според проф. Гарабед Минасян в момента липсва доверие в държавните институции, а те от своя страна не действат еднопосочно за постигането на поставените в бюджета цели. Нищо от това, което са казали министър-председателят и финансовият министър, не е материализирано. Според Минасян в момента бюджетът може да бъде определен с девиза “Карай да върви”.

Подобна позиция поддържа и проф.  Йордан Христосков. Според него бюджетът не може да бъде определен като социален, тъй като социалните мерки, струващи допълнителни 400 млн. лева, всъщност имат компенсиращ характер. Според него направените увеличения, например индексирането на пенсиите по швейцарското правило и повишаването на обезщетението за гледане на малко дете, няма да подобрят живота на хората.

Проф. Христосков изтъква, че бюджетът няма да подобри състоянието на пазара на труда, като единственото положително нещо в тази насока са мерките, целящи редуциране на младежката безработица. “Добрите новини са твърде малко”, смята Христосков.

Нищо добро за новия бюджет не може да каже и проф. Стефан Иванов. Според него централизацията на публичните финанси продължава. На пръв поглед паричните средства за общините са повече, но в законопроекта е записано, че ще бъдат изплащани 95% от тях, а за останалите 5% са поставени изисквания, които не са в ръцете на местната власт.

Припомняме, че основните макроикономически показатели в Бюджет 2014 са 1,8% икономически растеж, дефицит от 1,8% или 1 472,3 млн. лв. в номинално изражение, както и 1,8% инфлация за следващата година. 

По думите на министъра на финансите Петър Чобанов размерът на дълга ще намалее значително в началото на 2015 г. с изплащането на емисията глобални облигации, емитирани през 2002 г.